Нефтохимик изигра първия си мач в "А" група след 7 години отсъствие. Дълго чаканата дата бе 21.07.2013. Преди нейното идване зелените фенове буквално не спаха заради невероятната тръпка от мач от елитния ешелон, която почти бяха забравили, а за някои от тях това щеше да е непознато чувство, на което за първи щяха да имат възможност да се насладят.
Заветната дата дойде и вчера, около 14.00 ч, привържениците на Нефтохимик потеглиха с приповдигнато настроение към Ловеч. По стара традиция песните за любимия им отбор започнаха да звучат още в автобусите и колите, с които пътуваха.
Към 19.30 ч. бургаските фенове пристигнаха в Ловеч. Автобусът спря точно до градския стадион. Оставаха 90 минути до мача и хората със зелени фланелки решиха да се поразходят, за да си купят нещо за ядене. Тук полицията около стадиона реши, че не бива да допуска бургазлии да се нахранят и най-нагло излъга, че в района няма нито един отворен магазин, като забраняваше на феновете да се движат в радиус от повече от 20-30 метра. Все пак някои от тях успяха да се измъкнат от погледите на органите на реда и установиха, че точно на 50 метра от стадиона има магазин, който предлага най-различни неща за ядене. За пореден път трябва да се зададат няколко въпроса. Защо полицаите се опитват да лъжат по толкова елементарен начин? Защо феновете трбява да бъдат третирани като малоумни, като престъпници, като лумпени, като гамени, които биха създали някакъв проблем? А ситуацията в Ловеч по никакъв начин не предразполагаше към това. Около стадиона беше много спокойно, като привърженици на домакините почти липсваха. Нещо в системата с охрана на футболни срещи в България трябва да се промени. Не може при мачове, при които не съществува почти никаква опасност за инцидент, полицията да се опитва да развали празника на феновете.
Въпреки случката с полицията, в този ден нищо и никой не беше в състояние да помрачи доброто настроение на бургазлии. В 21.00 ч. мачът с Литекс започна, като 300 зелени фанатици бяха изпълнили гостуващия сектор. Те не спряха цял мач да викат, да скачат и да подкрепят любимците си. Всичките 90 минути бяха огласени от песни за Нефтохимик. Негативният резулат в срещата за тях нямаше почти никакво значение. След всеки следващ гол за Литекс, бургазлии ставаха все по-гръмогласни. След последния съдийски сигнал пък феновете изпратиха футболистите на Нефтохимик с аплодисменти, нещо което учуди и самите играчи, които с невярващи изражения дойдоха до бургаския сектор и поздравиха привържениците за подкрепата.
В този ден Нефтохимик загуби на терена от Литекс, но показа още един път пред България, че има невероятни фенове, които подкрепят отбора и в добро, и в лошо.
В този ден "Зелен Бургас" превзе Ловеч. Всъщност "Зелен Бургас" е една от песните на агитката на Нефтохимик. "Зелен Бургас" обаче може да бъде прието и като понятие, което описва и невероятната магия, от която се заразява всеки попаднал в агитката на Нефтохимик. Хората отстрани трудно разбират феновете, които ходят в агитките, а и наистина си мисля, че отвън трудно човек може да усети магията, при която за 90 минути за теб нищо друго няма значение. Гарантирам ви, че чувството е страхотно, особено в сектора, където властва "Зелен Бургас".
Феновете на Нефтохимик отдавна са заразени от "Зелен Бургас". А вие кога ще станете част от него?
[gallery type="slideshow" ids="53931,53932,53933,53934,53935,53936,53937,53938"]
Нефтохимик изигра първия си мач в "А" група след 7 години отсъствие. Дълго чаканата дата бе 21.07.2013. Преди нейното идване зелените фенове буквално не спаха заради невероятната тръпка от мач от елитния ешелон, която почти бяха забравили, а за някои от тях това щеше да е непознато чувство, на което за първи щяха да имат възможност да се насладят.
Заветната дата дойде и вчера, около 14.00 ч, привържениците на Нефтохимик потеглиха с приповдигнато настроение към Ловеч. По стара традиция песните за любимия им отбор започнаха да звучат още в автобусите и колите, с които пътуваха.
Към 19.30 ч. бургаските фенове пристигнаха в Ловеч. Автобусът спря точно до градския стадион. Оставаха 90 минути до мача и хората със зелени фланелки решиха да се поразходят, за да си купят нещо за ядене. Тук полицията около стадиона реши, че не бива да допуска бургазлии да се нахранят и най-нагло излъга, че в района няма нито един отворен магазин, като забраняваше на феновете да се движат в радиус от повече от 20-30 метра. Все пак някои от тях успяха да се измъкнат от погледите на органите на реда и установиха, че точно на 50 метра от стадиона има магазин, който предлага най-различни неща за ядене. За пореден път трябва да се зададат няколко въпроса. Защо полицаите се опитват да лъжат по толкова елементарен начин? Защо феновете трбява да бъдат третирани като малоумни, като престъпници, като лумпени, като гамени, които биха създали някакъв проблем? А ситуацията в Ловеч по никакъв начин не предразполагаше към това. Около стадиона беше много спокойно, като привърженици на домакините почти липсваха. Нещо в системата с охрана на футболни срещи в България трябва да се промени. Не може при мачове, при които не съществува почти никаква опасност за инцидент, полицията да се опитва да развали празника на феновете.
Въпреки случката с полицията, в този ден нищо и никой не беше в състояние да помрачи доброто настроение на бургазлии. В 21.00 ч. мачът с Литекс започна, като 300 зелени фанатици бяха изпълнили гостуващия сектор. Те не спряха цял мач да викат, да скачат и да подкрепят любимците си. Всичките 90 минути бяха огласени от песни за Нефтохимик. Негативният резулат в срещата за тях нямаше почти никакво значение. След всеки следващ гол за Литекс, бургазлии ставаха все по-гръмогласни. След последния съдийски сигнал пък феновете изпратиха футболистите на Нефтохимик с аплодисменти, нещо което учуди и самите играчи, които с невярващи изражения дойдоха до бургаския сектор и поздравиха привържениците за подкрепата.
В този ден Нефтохимик загуби на терена от Литекс, но показа още един път пред България, че има невероятни фенове, които подкрепят отбора и в добро, и в лошо.
В този ден "Зелен Бургас" превзе Ловеч. Всъщност "Зелен Бургас" е една от песните на агитката на Нефтохимик. "Зелен Бургас" обаче може да бъде прието и като понятие, което описва и невероятната магия, от която се заразява всеки попаднал в агитката на Нефтохимик. Хората отстрани трудно разбират феновете, които ходят в агитките, а и наистина си мисля, че отвън трудно човек може да усети магията, при която за 90 минути за теб нищо друго няма значение. Гарантирам ви, че чувството е страхотно, особено в сектора, където властва "Зелен Бургас".
Феновете на Нефтохимик отдавна са заразени от "Зелен Бургас". А вие кога ще станете част от него?
[gallery type="slideshow" ids="53931,53932,53933,53934,53935,53936,53937,53938"]
