За по-малко от денонощие три търговски кораба бяха поразени в румънската и българската икономическа зона. На 5 октомври „Рояд Маммадов“ потъна край Румъния. Корабът пътувал от украинското пристанище Измаил към Италия с товар царевица. Двама моряци загинаха, а 11 бяха спасени. На следващата нощ „Алфа Ватан“ потъна край България, а „Ейбъл“ се запали. Екипажът на втория кораб беше спасен.
Румънските власти съобщиха за пожара и спасителната операция, но не посочиха кой го е причинил. Зеленски обвини Русия. След удара край България той заяви, че украинските ВМС са координирали проверката с българската страна и са установили руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове. Българският министър на отбраната каза, че произходът на дроновете не може да бъде потвърден без останки или поемане на отговорност. Към момента имаме украинско обвинение и българско признание, че произходът още не е установен.
След обвинението Зеленски поиска украинските институции да работят възможно най-тясно с партньорите, така че „и те, и ние“ да имат повече възможности за защита. Той не обяви конкретен план за военен ескорт. Но призивът му поставя България и Румъния пред въпрос, който далеч надхвърля спасяването на екипажи: ще участват ли двете държави в по-активната защита на корабните маршрути, по които Украйна изнася зърно?
Интересът на Киев е ясен. „Рояд Маммадов“ е превозвал царевица от Измаил към Италия. Европейската комисия открито описва сътрудничеството с Украйна и Румъния като начин да се запази достъпът на украинските стоки до световните пазари. През юли Брюксел отчете около 2,4 милиона тона изнесени зърно, маслодайни култури и свързани продукти по черноморския коридор. През август Reuters съобщи, че Украйна обсъжда и маршрут през Молдова до румънското пристанище Констанца, за да намали зависимостта си от опасните морски пътища.
Така ударите създават политически аргумент за по-широко участие на България и Румъния в защитата на корабоплаването. Под „защита“ могат да се разбира наблюдение, обмен на разузнавателни данни, логистична подкрепа и съпровождане на плавателни съдове. Това би помогнало и на украинския износ. Не е доказано, че Украйна е организирала ударите край Румъния или България. Но Киев има пряка икономическа полза от по-сигурен коридор и от привличането на съседните държави към неговата защита. Тази връзка заслужава внимание, вместо да бъде скрита зад общия лозунг за безопасно корабоплаване.
Корабите, които изчезват от европейския разказ
Морската ескалация не започна с ударите край България. През май украински дронове поразиха три търговски кораба в турската икономическа зона. Морската компания Ambrey ги свърза с руския петролен износ и съобщи, че поне два са били под санкции. През юли украинският командир Роберт Бровди обяви, че за девет дни украински сили са поразили 116 руски съда в Азовско море. По-късни публикации посочиха около 200 руски кораба, атакувани в рамките на кампанията. Сред тях имало танкери, товарни кораби и влекачи. Това не са 200 потънали кораба и не всички са танкери. Става дума за мащабни удари по руския морски транспорт и логистика.
Москва нарече ударите по корабите в Азовско море терористични действия и съобщи, че пренасочва част от товарите си към други маршрути. Руски официални лица твърдяха, че сред поразените съдове има товарни кораби и танкери, а украинската страна определяше целите като свързани с руската военна логистика. Тези твърдения трябва да се проверяват поотделно за всеки кораб. Но самият мащаб на кампанията — над сто съда за дни и около двеста в по-широкия отчет — е трудно да бъде представен като незначителен епизод.
Москва започват едва след ударите по руските съдове. Но през лятото украинските атаки срещу руското корабоплаване рязко се разшириха, а след тях последва нова вълна от руски удари по украински пристанища и кораби. В тази спирала гражданските екипажи и държавите по черноморския маршрут поемат все по-голям риск.
Въпросът е защо украинските удари по руски кораби бяха описвани предимно като натиск върху руската логистика, докато ударите по кораби, свързани с украинския износ, веднага се превръщат в призив към България и Румъния да се включат в защитата. Европейските столици и институции не реагираха с еднаква настойчивост на двата етапа. Сега, когато последиците достигат икономическите зони на държави от НАТО, Киев настоява за по-тясна координация.
Предисторията започва през 2014 година
Черноморската криза не може да се разказва така, сякаш конфликтът започва през февруари 2022 г. През 2014 г. Майданът завърши със силова смяна на легитимно избраната власт. Виктор Янукович напусна Киев, а парламентът го отстрани с 328 гласа чрез резолюция за „самоотстраняване“ от конституционните му задължения. Това не беше завършена процедура по импийчмънт. За едни Майданът е революция, за други — насилствено сваляне на избран президент, последвано от спорно парламентарно решение. Фактите около начина, по който властта беше сменена, трябва да присъстват в хронологията.
След смяната на властта парламентът гласува отмяна на закона за регионалните езици. Отмяната не влезе в сила, но самото решение изпрати политически сигнал към рускоезичното население. През май същата година сблъсъците в Одеса завършиха с 48 загинали. Разследването беше критикувано от Съвета на Европа заради сериозни пропуски, а ООН съобщи, че никой не е понесъл отговорност за смъртта на тези хора. Одеса остана символ на безнаказаността и на провала на новата власт да възстанови доверието на гражданите.
В Донбас последваха години на бойни действия, обстрели и жертви. Минските споразумения трябваше да прекратят огъня и да очертаят политическо решение. Киев не изпълни докрай политическите клаузи за специалния статут, децентрализацията и местните избори. Не бяха изпълнени и клаузите за прекратяване на огъня и изтегляне на тежките оръжия. Страните спореха кой трябва да направи първата стъпка, а споразуменията постепенно се превърнаха в неизпълнени обещания. Провалът на Минск беше част от основата на последвалата ескалация.
Москва обяви военните действия от 2022 г. като специална военна операция и ги представи като отговор на развитието след 2014 г. Киев и западните държави отхвърлиха това обяснение. Но без Майдана, Одеса, Донбас и провала на Минските споразумения не може да се обясни как конфликтът стигна до днешната морска война.
„Северен поток“ и прибързаните присъди
Случаят „Северен поток“ показва колко бързо политическото обвинение може да изпревари разследването. В Европа дълго се говореше за руска отговорност. Германската прокуратура вече повдигна обвинение срещу украински гражданин, а германски съдебни актове сочат вероятност участниците да са действали от името на чужда държава. В отделно британско дело съдът заяви, че ако саботажът е извършен от украински поддържавни участници, доказателствата сочат вероятно одобрение от ръководителя на украинската армия. Окончателна присъда за извършителя още няма, но украинската следа вече не е медийна спекулация — тя е предмет на наказателно дело и съдебни оценки.
Днес Зеленски използва ударите край Румъния и България, за да настоява за по-тясно сътрудничество с двете държави. Украйна има пряк интерес от отворен и защитен морски маршрут за зърнения си износ. България и Румъния трябва да поискат доказателства за произхода на дроновете, преди да приемат украинската версия и да поемат нови ангажименти. И трябва да преценят дали под лозунга за защита на корабоплаването не се предлага фактическо участие в осигуряването на украинския търговски коридор.
