През последните години все повече българи, които дълго време са живели и работили в чужбина, започват да се завръщат в родината си. Причините са комплексни, но основните фактори са икономическата рецесия в Европа, нарастващите разходи за живот, промените в социалната среда и осъзнаването, че в България животът може да бъде не само по-евтин, но и по-пълноценен.
Рецесията в Европа и намаляващите възможности
Западна Европа, която дълго време беше мечтана дестинация за работа и добри доходи, вече не предлага същите възможности. Икономическите трусове, инфлацията и несигурността на пазара на труда правят живота на гурбетчиите все по-труден. Компании свиват персонала, съкращават разходи, а работни места, които някога изглеждаха сигурни, вече не са гарантирани.
Много българи, които години наред са работили здраво в чужбина, осъзнават, че дори да получават повече пари, реалната им покупателна способност намалява заради нарастващите цени на наемите, храната, горивата и комуналните услуги. С други думи, „по-високата заплата“ вече не означава по-добър живот.
Разходите в чужбина – непосилно бреме
Един от най-големите митове, в които много хора вярваха, е че на Запад „се печелят много пари“. Истината е, че там разходите са огромни и за мнозина животът се свежда до работа, плащане на сметки и малко свободно време.
В повечето западноевропейски държави наемите са безумно високи, особено в големите градове. Цените на храните и транспортните разходи също растат, а животът се превръща в постоянна борба за оцеляване.
Много гурбетчии си задават въпроса: „Защо да робувам на системата в чужбина, като мога да работя за себе си в България и да живея по-добре?“
В България, дори със сравнително по-ниски доходи, можеш да си позволиш собствено жилище, по-добро качество на живот и повече време за семейството.
Лошото отношение и социалните промени
Дълги години българите, работещи в чужбина, свикнаха с идеята, че са евтина работна ръка, вършеща „черната работа“. Отношението към имигрантите в Западна Европа не само не се подобри, но и в много случаи се влоши.
Работодателите често гледат на източноевропейците като на временна работна ръка, а социалната дискриминация е осезаема. Към това се добавя и фактът, че много от европейските държави се промениха драстично – големите градове вече не са толкова безопасни, а интеграцията на имигранти от Близкия изток и Африка води до социално напрежение и увеличаване на престъпността.
Много българи, които доскоро не са мислили за завръщане, започват да осъзнават, че вече не се чувстват у дома си в чужбина. Градове като Лондон, Париж, Брюксел и Берлин вече не са онези мечтани места за живот и сигурност, които бяха преди 10-15 години.
Осъзнаването, че можеш да живееш по-добре в България
Един от най-големите уроци, които много гурбетчии научиха, е, че не заплатата определя качеството на живота, а балансът между работа, време за семейството и личното щастие.
В България, с правилния подход, човек може да изгради добър стандарт на живот – да започне собствен бизнес, да работи дистанционно или да използва натрупания си опит от чужбина, за да създаде нещо стойностно.
Отделно, страната ни все още предлага неща, които в Западна Европа вече са лукс – спокойствие, красива природа, достъпно жилище и усещане за общност.
Завръщането не е крачка назад, а ново начало
Все повече българи разбират, че завръщането в България не е провал, а шанс за ново начало. Ако преди години е изглеждало, че „навън“ е единственият вариант за успех, днес много хора осъзнават, че човек може да успее и у дома, стига да използва опита и знанията си правилно.
Гурбетът беше необходимост за едно поколение, но за следващото може да бъде избор. Избор, който все повече хора вече правят – да се върнат и да живеят по-добре, вместо просто да оцеляват в чужбина.
