Тая шепа земя, по инерция сякаш държава,
оцелява сама, ала колко живот й остава?
Векове на възход, а след туй векове на забрава...
И измъчен народ, свикнал залъка даже да дава,
свикнал все да шепти,да търкаля живота полека.
И не помни почти, че е тук от тринадесет века...
Тая свята земя на забравени вече герои,
тя е само една и помни, сине мой, че е твоя.
И да тръгнеш оттук,да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
автор Ники Комедвенска
Тая шепа земя, по инерция сякаш държава,
оцелява сама, ала колко живот й остава?
Векове на възход, а след туй векове на забрава...
И измъчен народ, свикнал залъка даже да дава,
свикнал все да шепти,да търкаля живота полека.
И не помни почти, че е тук от тринадесет века...
Тая свята земя на забравени вече герои,
тя е само една и помни, сине мой, че е твоя.
И да тръгнеш оттук,да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
автор Ники Комедвенска
