Когато телевизията влезе в дома ми, забравих какво е да чета книги.
Когато колата се появи пред вратата ми, престанах да вървя пеша.
Когато взех мобилния телефон, писмата останаха в миналото.
С компютъра в дома ми, правописът изгуби значението си.
Когато се появи климатикът, вече не търсех хлад под сянката на дървото.
Животът в града ме накара да забравя аромата на земята след дъжд.
С банките и картите загубих представа за истинската стойност на парите.
А парфюмите отдалечиха от мен аромата на свежите цветя.
Забързаното хранене заличи вкуса на традиционните ястия.
В безкрайния стремеж да стигна някъде, забравих какво е да се спреш.
Когато започнах да пиша съобщения, забравих какво е да разговаряш очи в очи.
А когато си отидем, всичките ни пари остават в банката.
Докато сме живи, често не ни достигат средства, а когато ни няма, остават неизползвани богатства.
Възрастен бизнесмен почина в Китай, оставяйки 1.9 милиарда долара в банката. Вдовицата му се омъжи за неговия шофьор, който осъзнал, че истинският работник за парите е бил шефът му, а не той.
Животът ни учи, че не парите, а здравето и времето са най-ценните ни ресурси. Технологиите ни предлагат безброй функции, но 70% от тях са ненужни. Луксозните къщи и коли често остават неизползвани. Гардеробите ни са пълни с дрехи, които никога не носим.
Истинското предизвикателство е да открием и използваме максимално важните 30% от живота.
Обръщайте внимание на здравето си, дори когато се чувствате добре.
Пийте вода, дори и да не сте жадни.
Научете се да се отпускате, дори когато сте под стрес.
Понякога отстъпете, дори и да сте прави.
Бъдете скромни, дори когато сте постигнали много.
Намерете удовлетворение в това, което имате.
Движете се и развивайте ума си, дори и когато сте заети.
И най-вече, ценете хората около вас и времето, прекарано с тях.
