Водолази от Приморско настояват за внос на тюлени. Надявам се да ги вземем от местата, където все още ги има, за да се възстанови популацията на това животно, обитавало хилядолетия наред нашите брегове, каза пред БНТ Тодор Попов. „Надявам се да ги вземем от местата, където все още ги има, за да се възстанови популацията на това животно, обитавало хилядолетия нашите брегове”, каза Тодор Попов.
В последния епизод от поредицата “Под вълните на Черно море“ той разказа за подводната пещера, където водолазите са поставили малка плоча от бронз с изображение на тюленчето Митко. Възрастните рибари разказват, че то е живяло там. Присъствието на хората обаче го е прогонило.
В края на октомври от морето лъха свежест и безвремие. Няма я туристическата глъчка, а около брега се търкалят само спомени. Това е морето, което сглобява като пъзел историите от изминалото лято.
Пещерата на тюленчето до малкото заливче е наречено Крокодила, заради формата на скалата, която го прегражда. Това е любимо място на много гмуркачи. Там миналата година бе изграден първият подводен храм, носещ името на закрилника на морските хора – Свети Николай, припомня репортерът-водолаз.
Тази година от водолазния клуб от Приморско отново се постараха да са атрактивни. За да припомнят на всички, че хората сме длъжници на природата, те поставиха паметни плочи на брега и в подводната пещера на последното тюленче, живяло в този район.
Водолази от Приморско настояват за внос на тюлени. Надявам се да ги вземем от местата, където все още ги има, за да се възстанови популацията на това животно, обитавало хилядолетия наред нашите брегове, каза пред БНТ Тодор Попов. „Надявам се да ги вземем от местата, където все още ги има, за да се възстанови популацията на това животно, обитавало хилядолетия нашите брегове”, каза Тодор Попов.
В последния епизод от поредицата “Под вълните на Черно море“ той разказа за подводната пещера, където водолазите са поставили малка плоча от бронз с изображение на тюленчето Митко. Възрастните рибари разказват, че то е живяло там. Присъствието на хората обаче го е прогонило.
В края на октомври от морето лъха свежест и безвремие. Няма я туристическата глъчка, а около брега се търкалят само спомени. Това е морето, което сглобява като пъзел историите от изминалото лято.
Пещерата на тюленчето до малкото заливче е наречено Крокодила, заради формата на скалата, която го прегражда. Това е любимо място на много гмуркачи. Там миналата година бе изграден първият подводен храм, носещ името на закрилника на морските хора – Свети Николай, припомня репортерът-водолаз.
Тази година от водолазния клуб от Приморско отново се постараха да са атрактивни. За да припомнят на всички, че хората сме длъжници на природата, те поставиха паметни плочи на брега и в подводната пещера на последното тюленче, живяло в този район.
