В памет на Емилиян Стоянов – капитан, мотоциклетист, приятел и светла личност
Днес в храм „Света Богородица“ в Бургас се състоя възпоменателна литургия по случай 40 дни от загубата на нашия скъп приятел, баща, съпруг, син и една от най-обичаните личности на града – Емилиян Стоянов. Събраха се близки, приятели и роднини, за да почетат паметта му и да се помолят за упокоението на душата му.
Емилиян си отиде внезапно, само дни преди да отпразнува 48-ия си рожден ден. Тази загуба остави дълбока празнина в сърцата на всички, които го познаваха. Той беше човек, който можеше да озари всяка стая с усмивката си, да вдъхнови с думите си и да сплоти всички около себе си със своя дух и ентусиазъм.
Капитан по професия, Емилиян обичаше морето и живота на борда, където колегите му го уважаваха заради професионализма, но и заради човечността му. Също толкова страстно обичаше свободата на пътя, която намираше, карайки своя мотоциклет. Той беше душата на всяка компания, човек с безгранична енергия и с голямо сърце.
На днешния ден не просто скърбим за неговата загуба, но и си спомняме за радостните моменти, които споделяхме с него – неговия заразителен смях, добрината му и подкрепата, която винаги беше готов да даде.
Липсата му е осезаема, но неговият дух остава жив в нашите сърца.
Почивай в мир, Емка!
Ще те помним винаги като светла личност, която остави ярка следа в живота на всички нас. Нека душата ти намери покой, а споменът за теб да ни вдъхновява да бъдем по-добри.
“В памет на Емилиян Стоянов
Беше капитан на своята съдба,
морето в душата му пееше с любов.
На пътя – свободен, с вятър в коса,
живееше живота с пламък нов.
Мотоциклетът бе негов крилат кон,
превземаше пътища с радостна песен.
С душата на компанията – наш шампион,
всичко около него бе весело, честно.
С усмивка, която прогонваше мрак,
и чувство за хумор – дар от съдбата.
С лекота той намираше точния знак,
думи, които докосваха душата.
Светлина и топлина остави в сърца,
приятел, баща, съпруг – незабравим.
От него ще помним любовта без граница,
духът му е с нас, невидим, но силен.
Почивай в мир, Емо !
Светъл пример си, какво е да живееш.
В морето небесно сега си спокоен,а тук –
във сърцата ни, винаги грееш.
К. П.“
