В разгара на лятото черните новини от морето заляха вестници и телевизи. Толкова много гадости българските курорти не бяха бълвали никога - балконинга в Слънчев бряг взе поредните си жертви и натроши десетки пияни чужденци, руснаци и и местни бабаити се млатиха на плажа в Поморие, удавниците са ежедневние. За капак и фолкдивата Преслава влезе в новините след екшън с любимия й Бирмата, а кметът на Созопол Панайот Рейзи с лека ръка затвори достъпа до шофьорския плаж под благовидния претекст, че уж пази резервата Алепу. Напоследът морето взе да изхвърля все повече мъртви делфини, а заливът на Корал бе превърнат в поредния бивак, този път не от роми, а от стотици диво къмпингуващи с претенции за природозащитници. И така до 7 август, когато на сцената излезе Роби Уйлямс. Лошото момче на британската сцена се оказа най-хубавото нещо, случвало се по българското Черноморие през последната година. Факт - събра 35 хиляди души публика в Бургас и освен, че направи страхотно шоу, на следващия ден нямаше арестувани за побоища или дрогирани с белезници, дори мирис на марихуана не се усети. Което е учудващо при такова голямо струпване на хора на едно място - още повече на пясък и близо до морето, предразполагащи към поведение без задръжки. Концертът на Роби Уйлямс отвя всички лоши новини, оставяйки само приятни спомени за Бургас, морето... и неговите трудови хора, които стават все по-малко за сметка на нацепените батки. След него дори километричните тапи в Бургас не образуваха толкова нерви у изтеглящите се след концерта зрители. Не, че Роби Уйлямс е еманация на непорочност и въздържание, но когато видиш артист от неговия ранг, коленичил пред публика колкото един български град и да пее с насълзени очи, забравяш за всички простотии, които ражда българското Черноморие. И остава само споменът за бялата лястовица, която си видял някъде на плажа в Бургас...
Велко Тасев 
В разгара на лятото черните новини от морето заляха вестници и телевизи. Толкова много гадости българските курорти не бяха бълвали никога - балконинга в Слънчев бряг взе поредните си жертви и натроши десетки пияни чужденци, руснаци и и местни бабаити се млатиха на плажа в Поморие, удавниците са ежедневние. За капак и фолкдивата Преслава влезе в новините след екшън с любимия й Бирмата, а кметът на Созопол Панайот Рейзи с лека ръка затвори достъпа до шофьорския плаж под благовидния претекст, че уж пази резервата Алепу. Напоследът морето взе да изхвърля все повече мъртви делфини, а заливът на Корал бе превърнат в поредния бивак, този път не от роми, а от стотици диво къмпингуващи с претенции за природозащитници. И така до 7 август, когато на сцената излезе Роби Уйлямс. Лошото момче на британската сцена се оказа най-хубавото нещо, случвало се по българското Черноморие през последната година. Факт - събра 35 хиляди души публика в Бургас и освен, че направи страхотно шоу, на следващия ден нямаше арестувани за побоища или дрогирани с белезници, дори мирис на марихуана не се усети. Което е учудващо при такова голямо струпване на хора на едно място - още повече на пясък и близо до морето, предразполагащи към поведение без задръжки. Концертът на Роби Уйлямс отвя всички лоши новини, оставяйки само приятни спомени за Бургас, морето... и неговите трудови хора, които стават все по-малко за сметка на нацепените батки. След него дори километричните тапи в Бургас не образуваха толкова нерви у изтеглящите се след концерта зрители. Не, че Роби Уйлямс е еманация на непорочност и въздържание, но когато видиш артист от неговия ранг, коленичил пред публика колкото един български град и да пее с насълзени очи, забравяш за всички простотии, които ражда българското Черноморие. И остава само споменът за бялата лястовица, която си видял някъде на плажа в Бургас...
Велко Тасев 
