В рамките на няколко дни Зеленски направи две изявления, които трудно стоят едно до друго. Първо заяви пред ABC, че Украйна ще организира избори, ако Русия приеме 60-дневно пълно прекратяване на огъня. После нарече разговорите за избори грешка и каза, че те не са подкрепа за него, а по-скоро за Путин. Поводът според него е, че подобни спорове разединяват съюзниците и помагат на руския президент да изглежда като победител.
Тук проблемът не е само в резкия тон. Зеленски сам постави изборите в центъра на разговора, като ги обвърза с примирие от точно 60 дни. След това критикува самото говорене по темата. Може да се направи разлика между собственото му условно предложение и натиска на Тръмп за смяна на украинския лидер. Но политическото послание пак изглежда непоследователно: когато изборите му носят инициатива, те стават предложение за изход; когато темата го притиска, разговорът за тях се обявява за подарък към Путин.
Така Киев рискува да превърне изборите от вътрешен демократичен въпрос в оръжие за надпревара между Зеленски, Тръмп и Кремъл. Това не помага на Украйна да изясни как ще гарантира сигурността на гласуването, как ще участват разселените граждани и военните, нито какво става, ако примирието бъде нарушено. Шейсет дни звучат като конкретен срок, но без механизъм за наблюдение и последици при нарушение остават политическа заявка.
Москва отхвърли предложението. Кремъл заяви, че иска дългосрочно мирно споразумение, а Лавров отхвърли идеята за временна пауза, която според руската страна би дала на Украйна време да се прегрупира и да получи още оръжие. Това е руската позиция, не доказателство, че Москва търси справедлив мир. Но резултатът засега е ясен: предложението на Зеленски не приближи изборите и не доведе до примирие.
Най-слабият ход на Зеленски е, че обвърза изборите с условие, което Москва отхвърли, а после представи самото обсъждане на избори като помощ за противника. Така той оставя впечатление, че сменя рамката според политическия натиск: ту предлага гласуване, ту предупреждава, че разговорът за него обслужва Путин. За лидер на държава във война това е лоша комуникация и още по-лоша стратегия. Тя не укрепва доверието към Киев сред съюзниците и не дава на украинците ясен отговор кога и при какви условия ще изберат следващия си президент.
Тръмп създава допълнителен натиск с призивите си Украйна да избере нов лидер. Но Зеленски не е длъжен да приема американската рамка без възражения. Длъжен е обаче да отговаря последователно. Когато сам повдига темата за избори, после трудно може да обясни, че разговорът за тях е грешка и подкрепа за Путин. В този момент не Кремъл, а собствените му противоречиви послания вършат работа на противниците му.
