Президентът Еманюел Макрон ще се обърне към французите тази вечер в 20:00 часа местно време, ден след масовите протести и безредиците в десетки градове. По данни на френските власти на улицата са излезли около 550 000 души. Синдикатите оценяват участниците на близо 800 000. Над 1800 души са задържани, а над 500 полицаи, жандармеристи и пожарникари са ранени.
Протестите започнаха с недоволство от условията в училищата и липсата на учители, но бързо прераснаха в общо недоволство от високите цени, неравенството и състоянието на публичните услуги. В шествията се включиха ученици, синдикалисти, привърженици на „жълтите жилетки“ и хора, които настояват, че доходите им вече не стигат за нормален живот.
Голяма част от демонстрациите премина мирно. В отделни градове обаче маскирани групи влязоха в сблъсъци с полицията, разграбваха магазини и подпалваха сгради. В Лимож пожар обхвана историческото кметство и срути покрива му. В Лион беше подпален туристическият офис, а в Марсилия протестиращи нахлуха във фоайето на кметството. В Париж останаха опожарени автомобили и разбити витрини.
Тези сцени не заличават причините, изкарали стотици хиляди французи на улицата. Насилието трябва да бъде разследвано и извършителите да понесат отговорност. Но ако властта говори единствено за арести и „сеячи на хаос“, тя ще подмени въпроса, който стои зад протестите: защо толкова хора усещат, че държавата не решава проблемите им?
Макрон вече осъди насилието и обеща наказания. Довечера думите му ще бъдат преценявани не по тържествения тон, а по това дали предлага отговор на растящите цени, проблемите в образованието и отслабващото доверие в институциите. Франция не се нуждае от поредно призоваване към единство, ако след него политиката продължи без промяна.
Някога Бейрут наричаха „малкия Париж“. След вчерашните кадри от френската столица сравнението звучи обърнато: Париж изглежда като големия Бейрут. Това е силна метафора за видяното, но и предупреждение за цената на натрупаното обществено напрежение.
Оставката на Макрон е политическото искане, което следва от този провал. Една реч няма да върне доверието. За доброто на Франция президентът трябва да признае, че досегашният курс е стигнал до задънена улица, и да се оттегли.
