В последните дни цяла България е разтърсена от интензивни протести срещу прибързаното въвеждане на еврото. По улиците на големите градове хора изразяват категоричното си несъгласие – не със самата идея за преминаване към европейската валута, а с времето и начина, по който се налага това решение.
На фона на тези масови обществени реакции, вчерашните новинарски емисии звучаха като откъснати от реалността. В тях доминираха хвалебствени репортажи за ползите от еврото, възторжени коментари за „готовността“ на България, поздравления от политически фигури и положителни оценки, базирани на последния официален доклад. Никъде обаче не прозвуча дори намек за народното недоволство, нито за съмненията на икономисти и експерти.
А хората не са против самото евро. Напротив – преобладаващото мнение е, че влизането в еврозоната е въпрос на време, но моментът сега не е подходящ. България страда от реална инфлация, обезценяване на лева и несигурност. Макар и по документи да изглежда, че сме изпълнили техническите критерии, усещането на хората в магазините, в бензиностанциите и по джобовете е съвсем друго.
Пита се: след като сме чакали над 20 години да влезем в еврозоната, защо точно сега – в условия на нестабилност – трябва да се избързва? Не може ли да се изчака още една-две години, когато икономическата обстановка е по-благоприятна?
Тук идва и логичният въпрос: какво могат да направят гражданите, ако наистина искат да окажат натиск? Един от предложените начини е твърд – но мирен – протест: масово изтегляне на спестяванията от банките. Това би било ясно и категорично послание, че обществото не е съгласно с наложения курс. Ако дори една част от хората, които протестират, направят такъв ход, той би имал реални последствия за банковата система и може да предизвика преоценка на процеса по въвеждане на еврото.
Разбира се, подобна стъпка носи рискове и не трябва да се предприема лекомислено. Но истинският проблем е друг: обществото не се чувства чуто. Решения се вземат без достатъчен обществен дебат, без прозрачност и с пренебрежение към реалните социални и икономически притеснения.
България има една хубава поговорка – „След дъжд качулка“. Нека този път качулката не дойде, когато вече е късно. И нека онези, които управляват процеса по въвеждане на еврото, си спомнят, че зад всяко решение стоят съдбите на хората, а не само графики и доклади.
