В сърцето на Бургаска област, само на няколко километра от града, се намира село Димчево – място, което уж би трябвало да бъде достъпно, живо, част от съвремието ни. Вместо това, днес Димчево е почти откъснато от света. Причината? Пътят от Твърдица до Димчево е в окаяно, катастрофално състояние. Не просто лош – опасен, разбит, пренебрегнат.
Това не е просто неудобство. Това е абсолютно недопустимо за страна, която се стреми да бъде част от модерна Европа. В 21 век е абсурдно, срамно и обидно едно село да бъде почти недостъпно, защото пътят до него прилича на декор от филм за следвоенна разруха. Хората, които живеят в Димчево, не са второ качество. Те плащат данъци. Купуват винетки. Имат право – да, право – на достъпна, безопасна и нормална инфраструктура.
Да се твърди, че няма пари, е обида към всеки данъкоплатец. Това е отказ от отговорност. Това е начин да се прикрие бездействието и нехайството на отговорните институции.
Село Димчево не е в дълбоката провинция. То е до морето. До езерата. До Бургас. И въпреки това, години наред пътят до него стои забравен, пропаднал, унизен – както и хората, принудени да го използват.
Жителите настояват незабавно да се предприемат реални действия по възстановяването на пътя Твърдица – Димчево. Не обещания, не усукани отговори. Не поредната “планирана инвестиция за някога си”. Сега. Тук и веднага.
Това, което се случва, не е просто транспортен проблем. Това е символ на институционален провал. И той трябва да бъде поправен – не с думи, а с действия и асфалт. Защото в 21 век достъпният път не е лукс. Той е човешко право.
