У нас с каквато и да е позиция по всякакви въпроси – исторически, вътрешно или международно право, екология, АЕЦ, рискуваш да те обявят за комунист. Антикомунисти дебнат отвсякъде.
Неотдавна честваха ден на жертвите на комунизма. Имаше и Луков марш. Ако се осмелиш да кажеш, че ген. Луков е фашист – ти си комунист. Ако се осмелиш да кажеш, не като оправдание, а в интерес на историческите факти, че България не е изключение, че след войната Народен съд е имало и във Франция и др., и там също са избили без съд 20 000 души, осъдили са бивши министри и премиери на смърт – ти пак си комунист.
Ако попиташ – е, добре, кой, аджеба, преди войната е бил фашист в България? Кой прие антиеврейски фашистки закони, направи България съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и Великобритания? По-добре да не питаш. Тези всичките са жертви на комунистите.
В България всякакви политически партии, организации се опитват да трупат точки като антикомунисти и скачайки върху БСП. Подобно е и с медии и журналисти. Клеймим комунизма (който вече го няма). И комунистите, които дърпат назад – те са против ЕС, демокрацията, прогреса и новите технологии.
Ако оспориш въпросите на Плевнелиев за референдума, че са кофти и поставиш проблемите за избирателните методи, ти си за комунистите, спирачка на демокрацията.
Несъгласие с „позиция” на Реформаторския блок също те праща в графата „комунист”. Или Радан Кънев казва, примерно, че мафията управлява Конституционния съд. По-добре да не възразяваш – ставаш от мафията и ДС.
Екзалтирани останки от някогашното СДС обясняват, че сега се връщал комунизмът, имало комунистически режим, ДС и прочее. 25 години след падането на комунизма, без никакъв шанс да се върне, плашат с него.
Параноята се е превърнала в епидемия. Свободни интелектуалци и блогъри, плуващи в протестното пространство, гневно бичуват задкулисието и непрозрачното управление, премиера Орешарски, който се крие от журналисти и протестиращи, и т.н. И премиерът заедно с лидерите на БСП и ДПС правят пресконференция с 200 журналисти. Започва гневен ропот – какъв е тоя спектакъл, защо го правят, тия се правят на Путин. Нещо като Путин, само че триглав. Ами като не го правеха – из Фейсбук, вестници, журналисти, се лееше негодувание. Сега, като направят пресконференция, пак негодуват. Какво точно трябва да направят? Да се срещат поотделно с блогъри вместо с телевизии, вестници, защото били казионни?
Ако не скачаш и не викаш „Оставка!” независимо от какви съображения, ти си за комунистите, защитник на мафията, олигархията и Евразийския съюз.
Получава се така, че понякога, дори да зададеш логичен въпрос или да си просто нормален, те обявяват за комунист.
България изглежда живее в паралелен свят и заобикаля реалните си проблеми.
e-vestnik.com 
У нас с каквато и да е позиция по всякакви въпроси – исторически, вътрешно или международно право, екология, АЕЦ, рискуваш да те обявят за комунист. Антикомунисти дебнат отвсякъде.
Неотдавна честваха ден на жертвите на комунизма. Имаше и Луков марш. Ако се осмелиш да кажеш, че ген. Луков е фашист – ти си комунист. Ако се осмелиш да кажеш, не като оправдание, а в интерес на историческите факти, че България не е изключение, че след войната Народен съд е имало и във Франция и др., и там също са избили без съд 20 000 души, осъдили са бивши министри и премиери на смърт – ти пак си комунист.
Ако попиташ – е, добре, кой, аджеба, преди войната е бил фашист в България? Кой прие антиеврейски фашистки закони, направи България съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и Великобритания? По-добре да не питаш. Тези всичките са жертви на комунистите.
В България всякакви политически партии, организации се опитват да трупат точки като антикомунисти и скачайки върху БСП. Подобно е и с медии и журналисти. Клеймим комунизма (който вече го няма). И комунистите, които дърпат назад – те са против ЕС, демокрацията, прогреса и новите технологии.
Ако оспориш въпросите на Плевнелиев за референдума, че са кофти и поставиш проблемите за избирателните методи, ти си за комунистите, спирачка на демокрацията.
Несъгласие с „позиция” на Реформаторския блок също те праща в графата „комунист”. Или Радан Кънев казва, примерно, че мафията управлява Конституционния съд. По-добре да не възразяваш – ставаш от мафията и ДС.
Екзалтирани останки от някогашното СДС обясняват, че сега се връщал комунизмът, имало комунистически режим, ДС и прочее. 25 години след падането на комунизма, без никакъв шанс да се върне, плашат с него.
Параноята се е превърнала в епидемия. Свободни интелектуалци и блогъри, плуващи в протестното пространство, гневно бичуват задкулисието и непрозрачното управление, премиера Орешарски, който се крие от журналисти и протестиращи, и т.н. И премиерът заедно с лидерите на БСП и ДПС правят пресконференция с 200 журналисти. Започва гневен ропот – какъв е тоя спектакъл, защо го правят, тия се правят на Путин. Нещо като Путин, само че триглав. Ами като не го правеха – из Фейсбук, вестници, журналисти, се лееше негодувание. Сега, като направят пресконференция, пак негодуват. Какво точно трябва да направят? Да се срещат поотделно с блогъри вместо с телевизии, вестници, защото били казионни?
Ако не скачаш и не викаш „Оставка!” независимо от какви съображения, ти си за комунистите, защитник на мафията, олигархията и Евразийския съюз.
Получава се така, че понякога, дори да зададеш логичен въпрос или да си просто нормален, те обявяват за комунист.
България изглежда живее в паралелен свят и заобикаля реалните си проблеми.
e-vestnik.com 
