Законодателни промени след разследване на Тина Ивайлова. Преди 2 седмици ви показахме как у нас близо 3000 жени годишно стават жетви на домашно насилие, а държавата и институциите не успяват да ги защитят и да накажат насилниците. С днешна дата правосъдният министър Надежда Йорданова е готова със законодателни промени. Дали жервтите ще станат по-малко и от каква защита имат нужда – разказват Тина Ивайлова и екипът на glasnews.bg.
Според статистиката на МВР за 2021 г. 2816 жени и 935 деца са жертва на домашно насилие. Това означава, че всеки ден 7 жени и 3 деца са бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е според статистиката на подадените жалби в МВР. Колко обаче реално са жертвите - не е ясно.
Евгения Георгиева е от тези жени, които не са част от статистиката. „Беше много мил, внимателен, добър, сваляше ми всички звезди. На 18 години забременях, бях все още ученичка, ходих на училище, но в момента, в който забременях, започна малко по малко розовото да става сиво. Той започна да ме отделя от родителите ми и от приятелите ми. Започна един психически тормоз, а когато родих - и физически. Имаше побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята, синини“, разказва тя.
Георгиева не пускала жалби, а причината обяснява така: „Страхът беше основното нещо, което винаги ме е спирало, както и това, че все си мислех, че без него не мога. Беше ми вменил, че без него не мога да се оправя, както и че аз го предизвиквам. Започнах да се чудя какво, къде бъркам, какво не правя както трябва, какво трябва да променя, за да се променят взаимоотношенията. Много скоро след това забременях с второто дете. Той каза, че това дете не е негово“, допълва Евгения.
Според психиатъра Цветеслава Гълъбова проблемът е много сериозен, защото у жертвите на насилие, се създава чувство на вина, че с някакво собствено поведение са предизвикали агресията и насилието. Така им се създава зависимост.
„За насилника е от изключителна важност да създаде зависимост - дали емоционална, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето заедно. Насилниците успяват да направят това и затова жертвите на насилие наистина се срамуват. Убедени са, че те по някакъв начин са предизвикали това поведение и съчетано със зависимостта, води до това, те да не споделят със своите близки и да не търсят институциите. Притесняват се социалните да не им вземат децата. Факт е, че нашите институции не работят добре.“, смята Цветеслава Гълъбова.
Евгения твърди, че бившият й съпруг многократно е удрял децата им. „Биеше ги за дребни неща. Например за това, че малкият ни син не може да си пусне топлата вода в банята. Това съм го казвала на Социалните грижи, обаче те не ми повярваха. Той каза, че това не е вярно и те се съгласиха с него. Постоянно ми казваше, че аз съм виновна за това, че аз го предизвиквам. За това, че не изпълнявам това, което каже той и това, че не правя достатъчно за него. Той ми създаде комплекси за абсолютно всичко”, разказва тя.
И добавя: „Казваше ми, че съм глупава и че от мен няма да излезе абсолютно нищо. Ще спестя извращенията, които е правил. Навън сме с децата. Обажда ми се по телефона, децата си играя: „Идвай да ми пренесеш да ям, защото съм гладен!“ Прибирам се да му сложа масата да яде, всичко е сготвено и е на котлона на печката. Докато той яде, аз да му превключвам телевизора, за да си избере той какво да гледа. Пред децата ме замери със стъклена солница и ми тръгна кръв от главата, при което децата и двамата се разстроиха и много плакаха“, споделя Евгения.
Надя Кожухарова от Асоциация „Анимус“ обяснява какъв по принцип е профилът на насилника. „Той е човек, който трудно изпитва емпатия. Склонен е да общува с най-близките си хора, като упражнява власт и контрол над тях. Трудно преживява загуби. Трудно бива изоставен. На практика той е един зависим човек, но не може да го признае. Насилието, което упражняват тези хора не е само физическо. Много по-често срещаме емоционално насилие, психическо насилие. То се изразява чрез малки ежедневни неща, които целят да покажат на жертвата, че тя няма стойност, че не може да се справи с нищо, че нищо не струва и по този начин да я подчинят на насилника. Това са обиди, обвинения, заплахи, обезценяване. За съжаление, в нашето общество тези неща са приети като дребни спречквания“, посочва тя.
Според Анели Чобанова настоящият закон за защита от домашно насилие предвижда единствено съдебна защита, а е нужно с оглед бързина на реакцията, да има административна такава, за да може да се осигури на момента реакция от страна на мултидисциплинарен екип от полицай, психолог и прокурор.
В момента има работна група към Министерството на правосъдието, в която всички тези обстоятелства се обсъждат, за да стане законът по-ефективен в защита на жертвите. Законопроектът скоро ще влезе за обсъждане в Министерския съвет. Според министъра на правосъдието Надежда Йорданова с тези законови промени ситуацията ще се подобри.
„Жертвите на насилие, ще получат по-бърза, по-добра защита и контролът по прилагане на мерките за защита ще бъде по-добър. Освен забраната за физически контакт от страна на насилника към жертвата, ние предвиждаме възможност за забрана на всички видове контакт чрез телефон, интернет, каквито и да е видове комуникация. Предвиждаме и задължение на насилника чрез програми, чрез които да преминава през контрол на гнева, със справяне с агресията. Това е, за да се намалят случаите на рецидив. Обсъжда се и забрана за носене на огнестрелно оръжие, забрана за издаване на разрешение за носене на такова, спиране на разрешението за оръжие, забрана за боеприпаси и пиротехнически средства“, казва министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
