Нефтохимик победи Черноморец с 3:2 и получи своето зелено възмездие! Мачът срещу градския съперник се чакаше от зелените фенове в продължение на седем дълги години. През тях всеки един привърженик на Нефтохимик всеки ден се молеше и мечтаеше да дойде часът, в който любимият му клуб ще се изправи срещу превърналия се в най-голям враг отбор на Черноморец.
Нека обаче първо да се върнем малко назад във времето. През 90-те години най-големите съперници за Нефтохимик бяха Левски, ЦСКА, Спартак Варна и други, а Черноморец бе просто другият отбор от града, към който почти никой от зелените фенове не изпитваше омраза, даже напротив – когато Черноморец постигнеше победа, тя се приемаше положително от привържениците на Нефтохимик. Имаше и случаи, при които двете бургаски агитки стояха една до друга в мачове срещу софийски отбори. Омраза все още нямаше.
В началото на XXI век президент на Нефтохимик стана Митко Събев, отборът бе преименуван на Нафтекс и започна да върви надолу. Малко по-късно Митко Събев си купи и новосформирания Черноморец, нямащ нищо общо с истинския Черноморец и постепенно Нефтохимик започна да бъде пренебрегван за сметка на синия клуб. „Шейховете” изпаднаха от „А” група, а след това всяка година най-добрите играчи от Нефтохимик бяха принуждавани да преминават в Черноморец. На 31 май 2006 г. Общинският съвет в града с 34 гласа „за” и само 2 „против” взе абсурдното решение Нефтохимик да бъде обединен с Черноморец, а новият клуб да носи името Черноморец. За щастие опитът за убийство на Нефтохимик бе предотвратен след серия от протести и жалби, но цялата власт в града вече работеше за Черноморец, а Нефтохимик, макар и неофициално, стана сателит на Черноморец. Синият отбор започна да играе мачовете си на родния стадион на Нефтохимик в квартал „Лазур”, екипите на Нефтохимик бяха направен розови – една от най-големите гаври на Митко Събев и компания, а за капак стадион „Нефтохимик” бе преобоядисан в син цвят.
След всичко това феновете на Нефтохимик абсолютно логично и легитимно започнаха да мразят Черноморец, а и част от сините фенове, които макар и да казваха, че не искат да играят на стадион „Нефтохимик”, в крайна сметка приеха парите на Събев, приеха стадион „Нефтохимик”, приеха рекламите по билбордове и по автобуси, приеха безумния проект на Красимир Балъков, в който бяха налети милиони левове и даже започнаха да се подиграват на Нефтохимик заради факта, че зеленият отбор бе изгонен от родния си стадион и по принуда започна да играе мачовете си в Долно Езерово.
Зелените фенове започнаха да броят дните до мач с Черноморец. През всеки един сезон във „В” или „Б” група те се молеха на Бог да им даде мач срещу Черноморец. „Нека да се паднем за Купата с тях. Нека съдбата ни даде Черноморец”, бяха пожеланията на всеки един привърженик на Нефтохимик. Броенето на дни продължаваше, а мач с Черноморец не идваше. Дните се превърнаха в години. Дните се превърнаха в цели 7 години на изгнание, на чакане, на надежда до момента, в който Нефтохимик се завърна в „А” група, до момента, в който се разбра, че Нефтохимик ще играе срещу Черноморец в мач от 3-ия кръг на елитния ешелон, на съдбовната дата 2 август 2013 година.
Всеки един зелен фен започна да говори само за тази дата, само за 3-и кръг, само за този мач. Нефтохимик премина през 9-те кръга на ада, за да стигне до него – игра по незнайни села във „В” група, почти всяка година изпитваше финансови затруднения и не се знаеше дали ще оцелее. Даже преди началото на настоящия сезон в „А” група не беше изобщо сигурно дали отборът ще започне шампионата. Зелените сърца обаче отново се намесиха и помогнаха за спасението на Нефтохимик. Председателят на фенклуба Николай Тодоров влезе в управата на клуба, а Тодор Дачев и Пламен Николов също се включиха в търсенето на спонсори и в срещите с различни представители на бизнеса. Тези хора свършиха много работа. Помогнаха обаче и хилядите други фенове – кой с каквото може, кой в каквато област е силен. Всички зелени привърженици за пореден път се обединиха и спасиха Нефтохимик. Аз лично не знам за друг футболен отбор в България, в който феновете да са толкова сплотени, в който феновете да са толкова близо до самия клуб, в който много неща да зависят от тях. Всички тези факти правят зелените привърженици уникални за България.
Така най-чаканият ден в историята на Нефтохимик дойде. 2 август 2013 година! Мачът на мачовете за зелените, сблъсъкът с Черноморец.
Около 19.00 часа 700-800 души се включиха в уникално зелено шествие, което тръгна от площада пред община Бургас, премина през бургаските улици и стигна до стадион „Нефтохимик”. Целият Бургас бе огласен от песните на привържениците на Нефтохимик. Обикновените хора из града приемаха с усмивки по лицата зелените фенове, махаха им от балконите на жилищата си и им пожелаваха успех. Във въздуха се носеше зеленият дух, във въздуха се усещаше мириса на предстоящ успех.
В 20.00 часа шествието достигна до крайната си точка на стадион „Нефтохимик” и на трибуните се изсипаха още около 1800 със зелени фланелки, с които крайната бройка от около 2500 души изпълни трите блока, предвидени за запалянковците на Нефтохимик. Гледката бе внушителна. Бургаска агитка никога не бе изглеждала по-многбройна. Песни и скачане през всичките 90 минути в подкрепа на Нефтохимик, викове против Черноморец. Високо вдигнати знамена и шалчета на Нефтохимик, транспаранти в подкрепа на зеления отбор, транспаранти против Черноморец и казващи истината в очите на сините фенове. Уникална атмосфера, уникално вълнение, уникална еуфория!
На терена футболистите на Нефтохимик сякаш се заразиха от зелената еуфория и направиха мача на живота си. Те играха със сърца, точно както старши треньорът Валерий Дамянов пожела да играят. Играчите направиха уникален обрат с два гола на Николай Чипев и гол-шедьовър на Петър Димитров в последната минута, който донесе победата с 3:2 на Нефтохимик.
След третия гол и победата на Нефтохимик, зелените фенове изпаднаха в делириум. Всички започнаха да се прегръщат. Някои плачеха, някои крещяха от радост, някои стояха на едно място и не можеха да продумат от вълнение, защото все още им беше трудно да осъзнаят какво им се е случило. Това беше футболното преживяване, чрез което една от най-смелите им мечти стана факт. Това беше един от най-щастливите мигове в живота им. Това беше най-великият мач в историята на Нефтохимик, който като усещане, като тръпка и като радост едва ли някога ще бъде надминат .
Тази победа на Нефтохимик над Черноморец показа, че бившият кмет Йоан Костадинов, Митко Събев, Пламен Киряков, Димитър Димитров – Херо, Красимир Балъков, и всички други работили в дадени моменти против Нефтохимик, сгрешиха в избора си, сгрешиха в опита си да заличат Нефтохимик от футболната карта на България, сгрешиха в опита си да наложат синия цвят в града.
Зелените фенове и зелените футболисти победиха тези хора. Зелените фенове изстрадаха и напълно заслужиха тази победа, която никога няма да бъде забравена. Зелените фенове показаха, че Бургас е зелен!
Това беше тяхното зелено отмъщение!
Това беше тяхната зелена отплата!
Това беше тяхното зелено възмездие!
Нефтохимик победи Черноморец с 3:2 и получи своето зелено възмездие! Мачът срещу градския съперник се чакаше от зелените фенове в продължение на седем дълги години. През тях всеки един привърженик на Нефтохимик всеки ден се молеше и мечтаеше да дойде часът, в който любимият му клуб ще се изправи срещу превърналия се в най-голям враг отбор на Черноморец.
Нека обаче първо да се върнем малко назад във времето. През 90-те години най-големите съперници за Нефтохимик бяха Левски, ЦСКА, Спартак Варна и други, а Черноморец бе просто другият отбор от града, към който почти никой от зелените фенове не изпитваше омраза, даже напротив – когато Черноморец постигнеше победа, тя се приемаше положително от привържениците на Нефтохимик. Имаше и случаи, при които двете бургаски агитки стояха една до друга в мачове срещу софийски отбори. Омраза все още нямаше.
В началото на XXI век президент на Нефтохимик стана Митко Събев, отборът бе преименуван на Нафтекс и започна да върви надолу. Малко по-късно Митко Събев си купи и новосформирания Черноморец, нямащ нищо общо с истинския Черноморец и постепенно Нефтохимик започна да бъде пренебрегван за сметка на синия клуб. „Шейховете” изпаднаха от „А” група, а след това всяка година най-добрите играчи от Нефтохимик бяха принуждавани да преминават в Черноморец. На 31 май 2006 г. Общинският съвет в града с 34 гласа „за” и само 2 „против” взе абсурдното решение Нефтохимик да бъде обединен с Черноморец, а новият клуб да носи името Черноморец. За щастие опитът за убийство на Нефтохимик бе предотвратен след серия от протести и жалби, но цялата власт в града вече работеше за Черноморец, а Нефтохимик, макар и неофициално, стана сателит на Черноморец. Синият отбор започна да играе мачовете си на родния стадион на Нефтохимик в квартал „Лазур”, екипите на Нефтохимик бяха направен розови – една от най-големите гаври на Митко Събев и компания, а за капак стадион „Нефтохимик” бе преобоядисан в син цвят.
След всичко това феновете на Нефтохимик абсолютно логично и легитимно започнаха да мразят Черноморец, а и част от сините фенове, които макар и да казваха, че не искат да играят на стадион „Нефтохимик”, в крайна сметка приеха парите на Събев, приеха стадион „Нефтохимик”, приеха рекламите по билбордове и по автобуси, приеха безумния проект на Красимир Балъков, в който бяха налети милиони левове и даже започнаха да се подиграват на Нефтохимик заради факта, че зеленият отбор бе изгонен от родния си стадион и по принуда започна да играе мачовете си в Долно Езерово.
Зелените фенове започнаха да броят дните до мач с Черноморец. През всеки един сезон във „В” или „Б” група те се молеха на Бог да им даде мач срещу Черноморец. „Нека да се паднем за Купата с тях. Нека съдбата ни даде Черноморец”, бяха пожеланията на всеки един привърженик на Нефтохимик. Броенето на дни продължаваше, а мач с Черноморец не идваше. Дните се превърнаха в години. Дните се превърнаха в цели 7 години на изгнание, на чакане, на надежда до момента, в който Нефтохимик се завърна в „А” група, до момента, в който се разбра, че Нефтохимик ще играе срещу Черноморец в мач от 3-ия кръг на елитния ешелон, на съдбовната дата 2 август 2013 година.
Всеки един зелен фен започна да говори само за тази дата, само за 3-и кръг, само за този мач. Нефтохимик премина през 9-те кръга на ада, за да стигне до него – игра по незнайни села във „В” група, почти всяка година изпитваше финансови затруднения и не се знаеше дали ще оцелее. Даже преди началото на настоящия сезон в „А” група не беше изобщо сигурно дали отборът ще започне шампионата. Зелените сърца обаче отново се намесиха и помогнаха за спасението на Нефтохимик. Председателят на фенклуба Николай Тодоров влезе в управата на клуба, а Тодор Дачев и Пламен Николов също се включиха в търсенето на спонсори и в срещите с различни представители на бизнеса. Тези хора свършиха много работа. Помогнаха обаче и хилядите други фенове – кой с каквото може, кой в каквато област е силен. Всички зелени привърженици за пореден път се обединиха и спасиха Нефтохимик. Аз лично не знам за друг футболен отбор в България, в който феновете да са толкова сплотени, в който феновете да са толкова близо до самия клуб, в който много неща да зависят от тях. Всички тези факти правят зелените привърженици уникални за България.
Така най-чаканият ден в историята на Нефтохимик дойде. 2 август 2013 година! Мачът на мачовете за зелените, сблъсъкът с Черноморец.
Около 19.00 часа 700-800 души се включиха в уникално зелено шествие, което тръгна от площада пред община Бургас, премина през бургаските улици и стигна до стадион „Нефтохимик”. Целият Бургас бе огласен от песните на привържениците на Нефтохимик. Обикновените хора из града приемаха с усмивки по лицата зелените фенове, махаха им от балконите на жилищата си и им пожелаваха успех. Във въздуха се носеше зеленият дух, във въздуха се усещаше мириса на предстоящ успех.
В 20.00 часа шествието достигна до крайната си точка на стадион „Нефтохимик” и на трибуните се изсипаха още около 1800 със зелени фланелки, с които крайната бройка от около 2500 души изпълни трите блока, предвидени за запалянковците на Нефтохимик. Гледката бе внушителна. Бургаска агитка никога не бе изглеждала по-многбройна. Песни и скачане през всичките 90 минути в подкрепа на Нефтохимик, викове против Черноморец. Високо вдигнати знамена и шалчета на Нефтохимик, транспаранти в подкрепа на зеления отбор, транспаранти против Черноморец и казващи истината в очите на сините фенове. Уникална атмосфера, уникално вълнение, уникална еуфория!
На терена футболистите на Нефтохимик сякаш се заразиха от зелената еуфория и направиха мача на живота си. Те играха със сърца, точно както старши треньорът Валерий Дамянов пожела да играят. Играчите направиха уникален обрат с два гола на Николай Чипев и гол-шедьовър на Петър Димитров в последната минута, който донесе победата с 3:2 на Нефтохимик.
След третия гол и победата на Нефтохимик, зелените фенове изпаднаха в делириум. Всички започнаха да се прегръщат. Някои плачеха, някои крещяха от радост, някои стояха на едно място и не можеха да продумат от вълнение, защото все още им беше трудно да осъзнаят какво им се е случило. Това беше футболното преживяване, чрез което една от най-смелите им мечти стана факт. Това беше един от най-щастливите мигове в живота им. Това беше най-великият мач в историята на Нефтохимик, който като усещане, като тръпка и като радост едва ли някога ще бъде надминат .
Тази победа на Нефтохимик над Черноморец показа, че бившият кмет Йоан Костадинов, Митко Събев, Пламен Киряков, Димитър Димитров – Херо, Красимир Балъков, и всички други работили в дадени моменти против Нефтохимик, сгрешиха в избора си, сгрешиха в опита си да заличат Нефтохимик от футболната карта на България, сгрешиха в опита си да наложат синия цвят в града.
Зелените фенове и зелените футболисти победиха тези хора. Зелените фенове изстрадаха и напълно заслужиха тази победа, която никога няма да бъде забравена. Зелените фенове показаха, че Бургас е зелен!
Това беше тяхното зелено отмъщение!
Това беше тяхната зелена отплата!
Това беше тяхното зелено възмездие!
