На днешния ден… Роден е Любен Каравелов. И още от 07.11

На днешния ден… Роден е Любен Каравелов. И още от 07.11 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: [caption id="attachment_58478" align="alignleft" width="258"]снимка: bulgarianhistory снимка: bulgarianhistory[/caption] Любен Каравелов (1834 – 1879) - български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903). Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век. Любен Каравелов e роден на 7 ноември 1834 в Копривщица. Майка му е Неделя Доганова, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен Каравелов е Стойчо Каравелов, най-големият син на дядо Либен. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца — четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария(майка на Рашко Маджаров). Каравелов учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става ученик на Геров. По-късно баща му го изпраща да учи 2 години в гръцко училище. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен e от баща си в Одрин да учи за чирак, но по-късно се връща отново в Копривщица. През 1854 г. баща му Стойчо го взима със себе си, за да му помага в джелеплъка. Така Любен обикаля из Османската империя и по този начин успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г. го изпращат в Цариград, но там вместо да се занимава с търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война, паралелно с което записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография. През 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради интересите си към литературата, историята и славянските езици. През 1867 г. заминава за Белград, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. На 11 октомври същата година е прогонен от там и потегля за Нови Сад. Скоро той отново получава разрешение да се върне в сръбската столица. На Каравелов му е забранено да се занимава с политика и да критикува живота в княжеството. Самият той, макар и свободен, се чувства като в затвор. Затова напуска Белград и отново отива в Нови Сад. Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“ и започват да издават списание Братски труд, в което Каравелов печата първите си стихотворни опити — „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Александър Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник Независимост“ (1873–1874). Едновременно с издаването на вестник „Независимост“, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници. (1857–1867) Москва — Л. Каравелов издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), „Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“ (1868), „Българи от старо време“ (1867). (1868–1869) Белград — на сръбски език издава „Крива ли е съдбата“, „Сока“ и „Наказал я Бог“. (След 1869) Букурещ — „Три картини из българския живот“ („Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“. Умира в Русе на 21 януари 1879 г. от туберкулоза. Богдан Баров (1885 – 1941) - български революционер Иван Павлов Костов (1885 – 1943) - български журналист Елена Хранова (1887 – 1976) - българска актриса Иван Манев (1887 – 1925) - български политик Иван Сокачев (1887 – 1949) - български писател Вергил Димов (1901 – 1979) - български политик Йосиф Цанков (1911 – 1971) - български композитор Димитър Стоянов (1928 – 1999) - български политик Орлин Орлинов (1931 – 2013) - български поет Димитър Буйнозов (1935 – 1995) - български актьор Стефан Софиянски (1951) - български политик Евгения Живкова (1965) - български дизайнер Александър Янакиев (1971) - български футболист   Починали: Иван Бобев (1860 – 1885) - български военен деец [caption id="attachment_58480" align="alignleft" width="211"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Григор Василев (1883 – 1942) - български политик Григор Василев Гьорев е български адвокат, журналист и политик от Демократическата партия. Той е дългогодишен редактор на партийния вестник „Пряпорец“ и министър на земеделието и държавните имоти през 1930-1931 година. Григор Василев е роден на 6 юли (24 юни стар стил) 1883 година в село Радово, Трънско. Учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва в Женева през 1904 година. Първоначално е член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и през 1904-1906 година е секретар на Свободния синдикален съюз. Григор Василев участва активно в македонските дела в България. Редактира вестник „Илинден“. Женен е за Мара — дъщеря на един от ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет инженер Христо Станишев, и двамата имат 4 деца: Ангелина, Весела, Христо и Григор. През 1913 година Василев присъединява към Демократическата партия и през следващата година за пръв път е избран за народен представител. От 1919 до 1932 година е редактор на официалния орган на партията вестник „Пряпорец“. През 1923 година се присъединява към новосъздадения Демократически сговор, заедно с крилото на Демократическата партия, водено от Андрей Ляпчев. През 1930-1931 година е министър на земеделието и държавните имоти в неговия трети кабинет. През 30-те години Василев е редактор на списанията „Българска земя“ (1931-1932) и „Нация и земя“ (1933-1934). През 1936 година взема активно участие в работата на опозиционната Петорка и е сред водачите на демократичната опозиция в парламента след неговото възстановяване през 1938 година. Григор Василев умира на 7 ноември 1942 година в София. Кирил Христов (1875 – 1944) - български писател Йордан Венедиков (1871 – 1957) - български военен деец и историк Георги Енишейнов (1929 – 2002) - български футболист   Събития: 1869 г. — Излиза първият брой на вестник „Свобода“, редактор на който е Любен Каравелов. 1885 г. — Сръбско-българска война: Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница. 1946 г. — В България е открито 6 Велико народно събрание. бнт1959 г. — Започват емисии на Българската телевизия, първият тв канал в България, известен днес като БНТ1. БНТ 1 е първата национална обществена телевизионна програма в България. Излъчва актуални предавания, свързани с обществеността, филми, сериали, български и чужди продукции, спортни събития, както и заседанията на Народно събрание на Република България. Първото официално предаване на Българската телевизия е осъществено на 7 ноември 1959 г. Това е прякото излъчване на 7-ноемврийската комунистическа манифестация от площад „9 септември” (днес „Александър Батенберг”). Официалното откриване на телевизията в България е на 26 Декември 1959 г.в София. От 1964г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио”. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет. На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. Телевизията придобива наименованието Българска Национална Телевизия, Първа програма се казва „Канал 1”, а Втора програма – „Ефир 2”. „Ефир 2” излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „ТВ България”. От лятото на 2005 г. Канал 1 се излъчва експериментално в цифров формат DVB-T в ефира на София на 64 канал в дециметровия обхват.   По материали от bg.wikipedia.
Коментари

Още от последните новини