На днешния ден… Цар Борил свиква църковен събор срещу богомилите. И още от 11.02

Родени: Иван Бележков (1866 – 1944) - български революционер Стефан Никушев (1921 – 1989) - български футболист Евстати Стратев (1934 – 1984) - български актьор Иван Терзиев (1934) - български режисьор Веселин Вълков (1940) - български актьор Миряна Башева (1947) - българска поетеса [caption id="attachment_63201" align="alignleft" width="300"] снимка: bnr[/caption] Радослав Янкулов (1953) – генерален директор на БНР Роден на 11 февруари 1953 г. в София. Радослав Янкулов е български спортен журналист и предприемач. Генерален директор на Българското национално радио. Завършил ВИФ и Журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1976 г. постъпва в БНР. В края на 80-те напуска "Хоризонт" и за кратко е зам. главен редактор на спортната редакция в БНТ. Оглавява частното радио "Експрес" през 1992 г. от самото му тръгване, а когато го напуска, става шеф на радио "99". След него оглавява софийския канал на пловдивското радио "Канал Ком". Оглавява пресслужбата на БФС от 2001 до 2003 г. Бил е шеф на спортната редакция на Би Би Ти; пиар на бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС). През 2001 г. е един от учредителите на партията на Ст. Софиянски ССД. Генерален директор на Българското национално радио от 23 май 2013 г. Стефан Тафров (1958) - български дипломат Стоян Гунчев (1958) - български волейболист Валентин Тодоров (1963) - български писател Ивайло Йотов (1970) - български футболист   Починали: Георги Софийски Нови (1497 – 1515) - български светец Иван Момчилов (1868 – 1927) - български лекар Никола Станимиров (1876 – 1962) - български офицер [caption id="attachment_63202" align="alignleft" width="180"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Иван Попов (1865 – 1966) - български актьор Иван Петров Попов е български актьор, режисьор и историограф на българския театър. Роден е на 10 септември 1865 г. в Карлово в семейството на карловски търговец и читалищен деец, активен участник в борбата за самостоятелна българска църква и в движението за новобългарска просвета, посечен от турците през лятото на 1877 г. Няколко месеца по-късно умира от тифус и майката на Иван Попов. Като работник в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив той се включва в театралната трупа на работниците от печатарското дружество и участва в първото и? представление на 8 декември 1884 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Заедно с Н. Краварев, Васил Кирков, Ш. Попова и др. Постъпва в Пловдивската любителска театрална трупа, която след успешно турне в София е поканена да остане постоянно в столицата и през 1888 г. от ядрото и? се създава софийският театър „Основа“ (1888-1891). По-късно Иван Попов участва в театрална трупа „Сълза и смях“. През 1901–1902 г. той е изпратен от МНП на специализация в Москва и Петербург и след завръщането си в България става актьор и помошник-режисьор в Народния театър от основаването му през 1904 г. до 1924 г., когато е уволнен като „творец с изчерпани възможности“, въпреки че само година преди това, през 1923 г., му е възложено да режисира юбилейното представление на Народния театър. До 1931 г. Иван Попов работи в съставите на различни пътуващи театрални трупи, а след това окончателно прекратява сценичните си изяви и се заема с написването на обстойно проучване на историята на българския театър, което излиза в 5 тома през 1939–1960 г. под заглавието „Миналото на българския театър“. Този капитален труд и цялостната му театрална дейност му донасят заслужено признание и през 1947 г. е обявен за народен артист, а през 1965 г. по случай своята 100-годишнина става герой на социалистическия труд и носител на ордена „Георги Димитров“ за трети път. Освен голям творец, Иван Попов е активен общественик, който дълги години и десетилетия оглавява дружеството на карловците, живеещи в София. По-късно става член на народния комитет „Васил Левски“ в София основан през 1923 г. със задача да събере и издаде документалното наследство на Васил Левски и да способства за написване на негова биография. През 1933 г. Иван Попов участва в учредяването на комитета за възстановяване на родната къща на Левски в Карлово, а през 1934 г. е един от създателите на инициативен комитет за увековечаване живота и делото на д-р Иван Богоров в София. Умира на 11 февруари 1966 г. в София ненавършил 101 години. По време на активната му сценична дейност създава над 300 запомнящи се роли в театъра, а заедно с племенницата си Елена Снежина участва в заснемането на първите български филми: „Дяволът в София“ и „Под старото небе“. Днес на мястото на родната му къща в началото на ул. „Евлоги Георгиев“ (под гимназията) е поставена паметна плоча. Веселин Андреев (1918 – 1991) - български поет Стоян Гъдев (1931 – 1999) - български актьор   Събития: [caption id="attachment_63203" align="alignleft" width="300"] снимка: pravoslavieto[/caption] 1211 г. — Цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите. По нареждане на българския владетел, решенията на събора са записани в т. нар. Борилов синодик. В него са осъдени богомилските водачи и тяхното учение е анатемосано. Днес "Бориловият синодик" е един от основите исторически извори за българското Средновековие, тъй като в него са събрани изключително интересни и любопитни сведения за живота и тайнствата на богомилите. Борил е цар на България от 1207 до 1218 г. Син на сестрата на цар Калоян, поставен на престола от заговорниците, участвали в убийството на Калоян. Богомилство e еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило широко разпространение във Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция през X-XIV век. Богомилите били строги аскети. Те осъждат богатството, убийството на животни с цел прехрана и поклонението на кръста. Отхвърлят обредите и външността на църквата. От тайнствата признават само кръщението, което извършват не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце и на апокрифното евангелие на Йоан.   Източници: bg.wikipedia; events.