Петима влиятелни турски милионери стоят зад проекта за топлоцентрала до Резово, пише "Стандарт". Сред инвеститорите има бивш депутат и собственик на верига от клиники. Идеята е "Тракия Термичен Централен проект" да се осъществи чрез електрическата компания EMBA Elektrik Uretim A.S, регистрирана в Истанбул. Според проекта в близост до Резово трябва да бъде построен ТЕЦ с два блока, всеки с по 600 мегавата мощност. Предвижда се и изграждането на пристанище, през което да се внасят украински въглища.
Проектната фирма е с капитал от 400 000 турски лири, или приблизително 320 000 лв. 30% дял в електрическата компания са собственост на Бюлент Сунгур, който е зет на президента на Конституционния съд на Турция Хашим Калъч и е пробвал да влезе в турския парламент. 25% от акциите са на Ерай Капъджъолу. Бизнесменът е собственик на 4-ата по големина верига от клиники в Европа - Dunya Goz, специализирани в очната медицина. Освен в цяла Турция болници от веригата има във Франкфрут, планирани са и филиали в Украйна, Великобритания, Русия, Швеция и Близкия изток. Кападжъолу има и строителен бизнес, а заедно с останалите партньори в проекта за ТЕЦ притежава циментово предприятие и фирма за управление на пристанища. Синът му Вахит Капъджъолу държи 5% дял в бъдещата топлоцентрала. По 20% имат бившият депутат и основател на Айтач (Aytac) - Мете Бюлгюн, и Аднан Демир, който е бил в управата на голям футболен клуб.
Партньорите в поректа са достатъчно влиятелни бизнесмени в Турция и са свикнали да довеждат инвестиционните си намерения до край, коментират запознати.
Лобито за изграждане на атомна централа също не е за подценяване. Проектът за ядрената площадка край Инеада е един от трите държавни за изграждане на АЕЦ. Мястото се обсъжда като подходящо от турското правителство заради слабата сеизмична активност в региона и близостта до брега. Освен това за турците Черноморският регион не е сред приоритетните за развитие на туризъм и е сравнително рядко населен. Все още обаче не е решено дали третата турска АЕЦ ще е до Резово или на южния бряг на Черно море в Азиатската част - Акчакоджа. Засега няма яснота кой ще строи централата - руснаци, французи, американци или други. Знае се обаче, че Анкара не иска да бъде 100% зависима от Москва. В момента Аккую - първата турска атомна, се изгражда от "Росатом".
Ако все пак надделее държавният проект, то АЕЦ до Резово може да има след не по-малко от 20 г. ТЕЦ обаче може да се вдигне много по-евтино и по-бързо заради по-малкото изисквания за безопасност и облекчените процедури.
Експерти: Анкара не е длъжна да ни пита
Решението за изграждане на атомна централа си е на съответната държава, където ще се реализира проектът. В тази връзка нито Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), нито друга организация може да забрани на Турция да изгражда електроцентрала до границата с България. Това обясниха пред "Стандарт" енергийни експерти. Разрешение за изграждане на атомна централа се взима от националния ядрен регулатор на съответната държава. Съгласувателната процедура със съседните държави пък е доброволен акт. Тя не е задължителна нито при ядрени, нито при топлоелектрически проекти. Единственото, което имаме като уверение от турския президент Абдуллах Гюл, е, че Анкара ще ни предостави протокола от Оценката за въздействие върху околната среда на проекта до Резово. Реално обаче Турция не е длъжна да го прави. Причината е, че подобни документи се разменят между съседни държави във връзка с международна конвенция за трансгранично сътрудничество. Турция обаче не е член на тази конвенция, така че ще трябва да разчитаме само на добрата воля на Анкара, за да получим ОВОС, коментират запознати с международното право.
Бунтове от двете страни на браздата
Протести и от двете страни на браздата съпътстват идеите за изграждане на атомна или термоцентрала. Българите и турците в региона са категорични, че инвестицията ще застраши екоравновесието и туризма край Инеада и Резово. Най-южната част от Черноморието ни е и най-пощадена от досега от цивилизацията и е известна с чистотата и непокътнатата природа. На 3,2 километра от границата, край Инеада, пък почиват хиляди туристи от Истанбул и региона, които се наслаждават на лонгозните странджански гори. А те ще изчезнат, ако някой от проектите се осъществи. В края на октомври инвеститорите в ТЕЦ направиха опит да се срещнат с жителите на Инеада и да ги убедят в ползите от нова централа в региона. Вместо това бяха посрещнати от протестни плакати за спиране на проекта. Наложи се жандармерия да ги пази от 2000-те протестиращи. Жителите на Инеада бяха подкрепени и от кмета на селището, който определи като спечелен първи рунд несъстоялия се разговор с представителя на вложителите - Мете Бюлгюн.
Българите също се притесняват от проектите за централа в непосредствена близост до Резово. На 17 декември управниците от Южното Черноморие ще се съберат, за да обсъдят кризисни мерки. Местните власти се надяват на лоби от страна на депутатите. В същото време при посещението си в Анкара и срещите си с турския президент Абдуллах Гюл и премиера Реджеп Ердоган Росен Плевнелиев е изказал българските притеснения от турската инвестиция край границата. И е настоял страната ни да бъде запозната с всички екооценки и анализи на проекта. 
Петима влиятелни турски милионери стоят зад проекта за топлоцентрала до Резово, пише "Стандарт". Сред инвеститорите има бивш депутат и собственик на верига от клиники. Идеята е "Тракия Термичен Централен проект" да се осъществи чрез електрическата компания EMBA Elektrik Uretim A.S, регистрирана в Истанбул. Според проекта в близост до Резово трябва да бъде построен ТЕЦ с два блока, всеки с по 600 мегавата мощност. Предвижда се и изграждането на пристанище, през което да се внасят украински въглища.
Проектната фирма е с капитал от 400 000 турски лири, или приблизително 320 000 лв. 30% дял в електрическата компания са собственост на Бюлент Сунгур, който е зет на президента на Конституционния съд на Турция Хашим Калъч и е пробвал да влезе в турския парламент. 25% от акциите са на Ерай Капъджъолу. Бизнесменът е собственик на 4-ата по големина верига от клиники в Европа - Dunya Goz, специализирани в очната медицина. Освен в цяла Турция болници от веригата има във Франкфрут, планирани са и филиали в Украйна, Великобритания, Русия, Швеция и Близкия изток. Кападжъолу има и строителен бизнес, а заедно с останалите партньори в проекта за ТЕЦ притежава циментово предприятие и фирма за управление на пристанища. Синът му Вахит Капъджъолу държи 5% дял в бъдещата топлоцентрала. По 20% имат бившият депутат и основател на Айтач (Aytac) - Мете Бюлгюн, и Аднан Демир, който е бил в управата на голям футболен клуб.
Партньорите в поректа са достатъчно влиятелни бизнесмени в Турция и са свикнали да довеждат инвестиционните си намерения до край, коментират запознати.
Лобито за изграждане на атомна централа също не е за подценяване. Проектът за ядрената площадка край Инеада е един от трите държавни за изграждане на АЕЦ. Мястото се обсъжда като подходящо от турското правителство заради слабата сеизмична активност в региона и близостта до брега. Освен това за турците Черноморският регион не е сред приоритетните за развитие на туризъм и е сравнително рядко населен. Все още обаче не е решено дали третата турска АЕЦ ще е до Резово или на южния бряг на Черно море в Азиатската част - Акчакоджа. Засега няма яснота кой ще строи централата - руснаци, французи, американци или други. Знае се обаче, че Анкара не иска да бъде 100% зависима от Москва. В момента Аккую - първата турска атомна, се изгражда от "Росатом".
Ако все пак надделее държавният проект, то АЕЦ до Резово може да има след не по-малко от 20 г. ТЕЦ обаче може да се вдигне много по-евтино и по-бързо заради по-малкото изисквания за безопасност и облекчените процедури.
Експерти: Анкара не е длъжна да ни пита
Решението за изграждане на атомна централа си е на съответната държава, където ще се реализира проектът. В тази връзка нито Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), нито друга организация може да забрани на Турция да изгражда електроцентрала до границата с България. Това обясниха пред "Стандарт" енергийни експерти. Разрешение за изграждане на атомна централа се взима от националния ядрен регулатор на съответната държава. Съгласувателната процедура със съседните държави пък е доброволен акт. Тя не е задължителна нито при ядрени, нито при топлоелектрически проекти. Единственото, което имаме като уверение от турския президент Абдуллах Гюл, е, че Анкара ще ни предостави протокола от Оценката за въздействие върху околната среда на проекта до Резово. Реално обаче Турция не е длъжна да го прави. Причината е, че подобни документи се разменят между съседни държави във връзка с международна конвенция за трансгранично сътрудничество. Турция обаче не е член на тази конвенция, така че ще трябва да разчитаме само на добрата воля на Анкара, за да получим ОВОС, коментират запознати с международното право.
Бунтове от двете страни на браздата
Протести и от двете страни на браздата съпътстват идеите за изграждане на атомна или термоцентрала. Българите и турците в региона са категорични, че инвестицията ще застраши екоравновесието и туризма край Инеада и Резово. Най-южната част от Черноморието ни е и най-пощадена от досега от цивилизацията и е известна с чистотата и непокътнатата природа. На 3,2 километра от границата, край Инеада, пък почиват хиляди туристи от Истанбул и региона, които се наслаждават на лонгозните странджански гори. А те ще изчезнат, ако някой от проектите се осъществи. В края на октомври инвеститорите в ТЕЦ направиха опит да се срещнат с жителите на Инеада и да ги убедят в ползите от нова централа в региона. Вместо това бяха посрещнати от протестни плакати за спиране на проекта. Наложи се жандармерия да ги пази от 2000-те протестиращи. Жителите на Инеада бяха подкрепени и от кмета на селището, който определи като спечелен първи рунд несъстоялия се разговор с представителя на вложителите - Мете Бюлгюн.
Българите също се притесняват от проектите за централа в непосредствена близост до Резово. На 17 декември управниците от Южното Черноморие ще се съберат, за да обсъдят кризисни мерки. Местните власти се надяват на лоби от страна на депутатите. В същото време при посещението си в Анкара и срещите си с турския президент Абдуллах Гюл и премиера Реджеп Ердоган Росен Плевнелиев е изказал българските притеснения от турската инвестиция край границата. И е настоял страната ни да бъде запозната с всички екооценки и анализи на проекта. 
