Кой вдъхна живот на бургаските батки?

  Ще положа големи усилия в този текст да няма морални поучения към когото и да било, както и обобщителни умозаключения за младото поколение и неговат деградация. Текстът разглежда един социален феномен, който е колкото от частен характер, толкова и общественно значим. По-скоро задава въпроси, отколкото дава отговори... Адидас. Батка. Ножка. От известно време България си има своя нов Перник. Думичките в началото сякаш изместиха „винкело“ и „голфо“ от модерния фолклор и създадоха една нова виртуална вселена. За бургаските нацепени батки вече знаят всички, дори Ники Кънчев. В епохата на интерет и Фейсбук, подобни жаргони се превръщат в нещо като отделна религия, обожествяват се, изграждат им се съвременни тотеми, които хората захранват, но не с жертвопринушения и ритуали, а със споделяния и харесвания. Всичко това вдъхва живот на сухата терминология и думата “батка” става нещо повече от жаргон. Тя живее в общото съзнание на една огромна група от хора и черпи сили оттам. Парадоксът В увода на материала писах, че явлението е социален феномен и сега ще обясня защо. Престъпност и маргиналност сред младите е имало винаги и винаги ще има. Само наивник би си помислил,че съвременното подрастващо поколение е първото открило топлавата вода, че в този свят някои неща могат да се постигнат с мускули. Култ към това явление също е имало винаги, така че и това не може да наречем нещо ново или изключително. “Лошият” винаги е бил по-интересният персонаж за публиката и това е нещо нормално. Дотук всичко си идва на мястото и феномен няма. Създава го една малка подробност, която различава бургаската батка от Джон Джилиндър, Вито Корлеоне и Уолтър Уайт. За разлика от тях батката е предимно обект на подигравка, нещо, с което всички си правят майтап и не взимат много насериозно. Точно като пернишкия голф, бургаският “Адидас” става част от атрибутите на един пародиен персонаж, един съвременен шут, които всички взимат на подбив. Въпреки това обаче бургаската батка си остава част идеята за “какъв искаш да станеш като пораснеш” у една голяма част от подрастващото поколение. В очите на една голяма група хора пародията се превръща в обект на подражание и то напълно съзнателно. Решилият да се превърне в батка младеж следва дословно всички клишета, така както възрастният чичко надява червения костюм на Бъдни вечер, за да се превърне в Дядо Коледа. И така идва време да се тръгне на фитнес, да се взимат добавки, да се купи официален анцуг за дискотека, както и неизменната ножка, без която комплектът не би бил пълен. И после остава само да играеш ролята... Последствията Влизайки в ролята на бургаска нацепена батка, младежът изкарва фолклора от интернет и го пренася на улицата. Ножката вече не е само дума, тя е острият предмет от криминалната хроника на полицията, в която става дума за поредното кървово сбиване в бургаска дискотека. Нацепените мускули не са картинка на пубер по потник пред огледалото, а реална заплаха за нечие здраве. И всичко това не заради пари, не заради идеали, а просто заради ролята. Тук искам да разкажа и една кратка случка, на която станах свидетел преди няколко дни. Действието се развива пред бургаско училище в центъра на града, по време на учебните занятия. От сградата излиза слабичък ученик по анцуг, който се запътва към друга групичка момчета, също по анцузи. Минавайки покрай тях, той гордо вдига своето горнище (или както повелява жаргонът – горница) и показва нещо с гордост на групата момчета, а на лицето му има самодоволна усмивка. Момчетата пък го поощряват с дюдюкания или в случая с въйкания. Предметът, който ученикът показва е ножка. По-скоро кухненско ножче, такова за белене на картофи – с тънка пластмасова дръжка и тънко не много дълго острие. Вероятно на майка му. Затъкната в самия ластик на анцуга... Ученикът беше влязъл именно в тази роля, за която говорих по-горе. Стана ми дори мъчно, защото го беше направил калпаво и наивно, както всеки начианещ в новото си хоби. Въпреки това явно даваше резултат и го издигаше в очите на другите. Оттук нататък е въпрос на време ученикът да преиграе и ножката да се озове в нечий бъбрек, ей така, за спорта, Изводът Изводът на тези разсъждения ме връща към увода, в който вече казах, че не съдя никого и не искам соча с пръст. Също така не искам да насаждам грешното твърдение, че едва ли не престъпност има само в Бургас и никъде другаде. Факт е обаче, че никой не е чувал за софийска батка, за пловдивски адидас или великотърновска ножка. Бургас от своя страна е влязъл в един омагьосан кръг, в който дейсвителността създава фолклора, а фолклорът от своя страна изкривява действителността. Остава да видим кое ще надделее.