Европа днес се готви за война. Това вече не е прикрито – създават се военни коридори, координационни центрове, ускоряват се доставки на техника, харчат се милиарди за оръжия и инфраструктура. Дания директно казва: „Путин е най-голямата заплаха за Европа“, а Франция настоява ЕС да ускори военната мобилност. Но ако Русия е врагът, какво друго освен подготовка за война означава всичко това?
После идва голямата ирония – Русия е виновна, че реагира. Същият сценарий като в Украйна. Подписаха се споразумения, говореше се за мир, но на практика Киев се въоръжаваше, Западът го пълнеше с оръжие и тренираше армията му. Минск беше удобна пауза – за Русия, за Украйна и за Европа. Всички използваха времето да се подготвят за следващия рунд. И когато рундът дойде, обвиненията отидоха изцяло в една посока – „Русия нападна“. Никой не си задава неудобния въпрос защо изобщо стигнахме дотук.
Европейските лидери днес говорят за „отбрана“, за „сигурност“, за „хибридни атаки“. Но как изглежда това от Москва? Мрежа от нови бази, натовски войски в Румъния, танкове и ракети в Полша, нови военни бюджети навсякъде. Когато видиш как отсреща се строи цял пъзел от инфраструктура и оръжия, няма как да не заключиш, че това е подготовка. Да чакаш Русия просто да стои и да наблюдава спокойно? Това би било наивност, граничеща с предателство.
Това е класическата „спирала на сигурността“. Европа твърди, че се пази от Русия. Русия твърди, че се пази от Европа. Резултатът е предсказуем – всички се въоръжават, всички се подготвят, а после всеки обвинява другия, че е виновен. Но ако бъдем честни, няма как да се пропусне очевидното: първо започна подготовката, после дойде реакцията, а после вината беше хвърлена изцяло върху Русия.
Историята с Украйна е най-добрият пример. Въоръжаваха ги години наред, игнорираха руските сигнали и предупреждения, и когато Русия реагира, целият Запад вдигна ръце: „Какви чудовища, те нарушиха международното право!“ Никой не каза: „Ами ние ги бутахме в ъгъла, не спазвахме собствените си обещания, разширявахме НАТО и тъпчехме на ръба.“
И сега гледаме повторение на същото, но на по-широк мащаб. Европа вече не се готви само да въоръжава Украйна – тя се готви да въоръжава себе си срещу Русия. И въпросът пак е същият: какво да прави Русия? Да гледа отстрани и да чака? Или да действа така, че да не допусне неприятелят да се окопае на прага ѝ?
Когато днес казват „Русия е заплахата“, това вече звучи кухо. Истинската заплаха е самата логика, че Европа може да се въоръжава без последствия, а Русия е длъжна да мълчи. Тази логика не издържа. Защото никоя държава, особено велика сила, няма да стои безучастна, докато наоколо ѝ се изграждат коридори за танкове и мостове за тежка техника. Русия реагира, защото това е единственият ход, който ѝ остава.
Така че вината не е само на Русия, колкото и удобно да се представя така. Вината е в спиралата, в двойните стандарти и в отказа да се гледа честно как Европа постепенно сама се подготвя за войната, която после ще припише на Русия.
