Танкерът KAIROS вече се намира на бургаския рейд, на предварително определено безопасно място. След дни напрежение край Ахтопол и реален риск от засядане, операцията по буксировката завърши успешно. Непосредствената опасност за брега и околната среда е отстранена, корабът е под контрол, а ситуацията – стабилизирана.
С това приключва спешната фаза. Оттук нататък започва по-сложната част – финансовата и правната.
Операцията беше оценена на 1,2 милиона лева, сума, която предизвика сериозен обществен дебат. Основният въпрос е логичен:
ако турски влекач е успял да докара кораба при лошо време до българските води, защо българската държава реализира толкова скъпа операция, вместо рутинно преместване?
Буксировка или спасяване – ключовата разлика
Това, което често се пропуска в публичния разговор, е правната квалификация на операцията. Случаят с KAIROS не попада в категорията „обикновена буксировка“, а в тази на спасяване (salvage). Корабът беше повреден, с ограничена управляемост, с вклинен руль, санкциониран собственик, военни поражения и реален риск от екологичен инцидент.
Турският влекач не е извършил salvage. Той не е поел договорна и правна отговорност за кораба, нито го е доставил в защитено място. По същество съдът е бил оставен на котва в български води, а от този момент рискът автоматично се прехвърля върху крайбрежната държава.
Българските власти вече нямаха избор – или контролирана операция, или риск от засядане и замърсяване с всички последици.
Скъпа операция или прекомерно оскъпяване
Фактът, че операцията е salvage, не означава автоматично, че всяка сума е оправдана. Морското право е ясно: дори при спасяване разходите трябва да бъдат необходими, пропорционални и технически обосновани.
Това означава, че цената от 1,2 млн. лева подлежи на анализ по няколко критерия:
– реалният риск от засядане и замърсяване към момента на операцията
– метеорологичните условия, доказуеми по архив
– техническото състояние на кораба
– броят на използваните влекачи и тяхната необходимост
– продължителността на операцията и престоя
– пазарните цени за сходни операции в Черно море
Ако част от тези елементи се окажат непропорционални или излишни, сумата може да бъде оспорена и редуцирана.
Кой ще плати и кога
По морско право държавата има право първо да плати, за да предотврати опасност, а след това да си търси парите. Именно затова KAIROS вече е на безопасно място, но не може да напусне, докато разходите не бъдат уредени.
Твърдението, че „корабособственикът ще си вземе кораба, когато плати“, е напълно законно. Това е класическо морско право на задържане за разходи по спасяване и предотвратяване на замърсяване. В същото време собственикът или неговият застраховател имат пълното право да платят под условие и да оспорят размера по съдебен или арбитражен път.
Истинският тест
Сега вече не става дума за спешност, а за прозрачност. Ключовият въпрос не е дали операцията е била необходима – тя безспорно беше. Въпросът е дали е била реализирана по най-ефективния и икономически обоснован начин.
Ако се докаже, че не е имало по-евтин безопасен вариант – сумата ще бъде защитима.
Ако обаче се окаже, че част от разходите са завишени – те няма да издържат пред съд или застраховател.
Едно е сигурно: KAIROS вече не застрашава българския бряг. Но истинската проверка тепърва започва – не в морето, а в документите.
