В момента сме свидетели на една добре изградена хранителна верига, твърдят от Института за пътна безопасност
Държавата да поеме тол системата в свои ръце, настоява Институтът за пътна безопасност в свое официално становище. Според експертите на неправителствената организация България е единствената страна в Европа, в която събирането на тол такси се оказва губеща дейност. ИПБ смята, че причината се корени в порочната ”архитектура” на системата, която е обрасла със скъпо струващи посредници.
Тол системата е изградена от "Капш", функционира чрез "Капш" и се управлява от "Капш", твърдят от института, като илюстрират с графика твърдението си. "Капш" е австрийска компания, която чрез консорциум от дъщерни фирми спечели поръчката за българската електронна система за събиране на пътни такси. Изграждането на тол мрежата струваше 180 млн. лева.
Сумата включва и осигуряването на най-модерни технически средства за видеонаблюдение и сателитен контрол. Въпреки това правителството на Борисов реши да създаде и огромна държавна администрация, която да "обслужва" тол системата - Националното тол управление към АПИ, в което работят над 900 души. Междувременно се оказа, че у нас нямало подготвени кадри и се налага специалисти, посочени от Капш, да правят начално обучение на ИТ експертите от НТУ. Тази допълнителна работа по "предаване на щафетата" бе оформена с анекс и бе оценена на 140 млн. лева.
Темата за посредниците бе поставена на голямата дискусия, на която министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов обсъди проблемите с пътните такси с транспортния бранш. Именно там се чу терминът "технологично подставени лица". Всъщност това са фирми, които обслужват предаването на данните за пропътуваните от камиони и автобуси километри за изчисляване на дължимите тол такси (това са т.нар. тол декларации). Официалните власти наричат тези фирми "доставчици на услуги". Сега ИПБ хвърля допълнителна светлина по въпроса за "технологично подставените лица".
"В средата на август 2019 г. представителят на "Капш" Михаел Вебер символично предаде „ключа” от българската тол система на собственика АПИ. В края на 2020 г. АПИ тихомълком „върна ключа” защото нямала капацитет да управлява тол системата. "Както по късно се установи, това е било режисирано още с избора на изпълнител, като целта е била 7% от всички такси да остават в посредници (под формата на комисиони за услуги), Това е най-високият процент в ЕС за този вид услуга, като средно в ЕС той е между 0,8-2 %", се посочва в становището на ИПБ.
"В момента сме свидетели на добре изградена хранителна верига. Всички GPS провайдери са задължени да предават телеметричните данни, въз основа на които се оформят тол декларациите, към външна система, контролирана от "Капш", независимо дали са сключили договор с ITS или Digitoll - двата национални доставчика. Защо беше премахната възможност GPS провайдърите да изпращат директно данните от тракерите към системата на АПИ? Защо процесът за изготвянето на тол декларациите не остана в системата на АПИ?
Това е златната кокошка, която щеше да снася златните яйца директно в бюджета, а не в частни ръце. В новата полска тол система изготвянето на тол декларациите е в ръцете на държавата и на доставчиците на данни не се плаща никакъв комисион. В Унгария изготвянето на тол декларациите е задължение на GPS провайдърите, без никакви посредници, за което те получават 1,8 %. И в двете държави парите на превозвачите се управляват от държавата, а не от частни фирми", обясняват експертите на института.
"Изготвянето на тол декларациите е алфата и омегата на тол-а. Изготвянето на достоверна информация за дължимите такси е ключова работа, която изисква отлично познаване на GNSS технологиите. Хаосът с глобите върви ръка за ръка с недостоверните тол декларации и това ще продължи, ако не се предприемат незабавни мерки", пишат от института, като поясняват:
"Голяма част от контролните съоръжения на тол системата - рамки с видеокамери, сензори в асфалта и т.н., не работят или подават погрешна информация. В ИПБ ежедневно постъпват сигнали за неправомерно наложени глоби/компенсаторни такси на товарни МПС. Не са обработени и стотици хиляди нарушения. Необосновано е намален обхватът на тол системата, както е и налице ниска тарифа на изминат километър. Всичко това превръща българската държава в донор на международния и националния превоз на стоки и пътници.
Надеждите, че служебното правителство ще промени и изсветли управлението на тол системата останаха напразни. Единственото нещо, което направиха, е да подменят ръководството, като обявиха конкурс, при който отново нямаше публичност на концепциите. От два месеца има редовно правителство, но действия за промяна на модела за управление на тол системата не са предприети."
В заключение от ИПБ посочват, че държавата трябва на всяка цена да поеме контрола върху тол системата, особено ако иска да има аргументи за увеличаване на обхвата на платените пътища и на пътните такси.
