След поредицата атаки срещу търговски плавателни съдове премиерът Румен Радев призна сериозни ограничения във възможностите за откриване на морски и въздушни дронове. България разчита на съюзнически самолети, но те не осигуряват непрекъснато наблюдение. Въпросът вече не е само военен. Застрашени са сигурността на екипажите, морската търговия и интересите на черноморските пристанища, включително Бургас.
Черно море все по-осезаемо се превръща в опасна зона за гражданското корабоплаване. След поредица от нападения срещу търговски кораби, част от които завършиха с потъването на плавателни съдове в близост до българското крайбрежие, държавата призна сериозни ограничения в способността си да открива навреме подобни заплахи.
На 19 ноември министър-председателят Румен Радев заяви, че България е мобилизирала наличните си сили за защита на морското пространство, но не разполага с необходимите средства за неговото непрекъснато наблюдение.
Признанието идва в момент, когато атаките с безпилотни летателни и морски апарати вече не са само елемент от военните действия между Русия и Украйна. Те пряко засягат търговското корабоплаване и безопасността на граждански екипажи в Черно море.
Кораби потъват, опасността приближава българския бряг
На 6 октомври товарният кораб „Алфа Уатан“, плаващ под флага на Того, потъна след удар с дрон на около 70 морски мили от Бяла, в българската изключителна икономическа зона.
На 17 ноември последва нов тежък инцидент. Танкерът за втечнен нефтен газ „Гас Хъски“ потъна на около 50 морски мили от българското крайбрежие. Според информация на Ройтерс плавателният съд е бил поразен от снаряди или други поразяващи средства, като обстоятелствата около атаката продължават да се изясняват.
Тези случаи показват промяна в характера на заплахите в Черно море. Гражданските кораби вече попадат в непосредствена близост до военни действия и атаки, без непременно да са част от военната инфраструктура на някоя от воюващите страни.
За България това означава необходимост от постоянна оценка на риска не само за военните обекти, но и за търговските маршрути, спасителните операции и опазването на морската среда.
Радев: Нямаме необходимите средства да откриваме заплахите навреме
Основният проблем според премиера е технически. Нисколетящите въздушни дронове и морските безпилотни апарати имат малка радиолокационна отразяваща повърхност. В съчетание с кривината на Земята това значително ограничава способността на бреговите радари да ги засичат на големи разстояния.
Това е добре известен проблем в морската радиолокация. Дори съвременен радар не осигурява неограничено наблюдение на обекти, които се движат непосредствено над морската повърхност.
За ранно откриване на подобни цели са необходими въздушни платформи за наблюдение, специализирани сензори и системи за обмен на данни.
България не разполага със собствени специализирани морски патрулни самолети от клас, способен да изпълнява продължителни мисии за наблюдение на големи морски пространства. Страната разчита и на съюзническа подкрепа, но полетите на партньорските самолети са периодични.
По думите на Радев именно липсата на непрекъснато наблюдение създава най-сериозните затруднения при противодействието на атаките.
Има ли България средства за защита?
Според информацията, представена от премиера, по крайбрежието са разположени допълнителни радари и зенитно-ракетни комплекси. Усилени са дежурствата на вертолети „Кугър“ и самолети Су-25. Изтребителите МиГ-29 изпълняват постоянните си задачи, а F-16 извършват периодични полети. Предвижда се участие и на L-39.
Военноморските сили също са приведени в повишена готовност.
Наличието на военна техника само по себе си не решава проблема. За да бъде неутрализиран един дрон, той първо трябва да бъде открит, идентифициран и проследен достатъчно рано.
Външната граница на българската изключителна икономическа зона надхвърля 500 километра. Непрекъснатото наблюдение на подобно пространство изисква значителни технически и финансови ресурси.
Допълнително затруднение е необходимостта от разграничаване между военна заплаха, граждански плавателен съд и други обекти в наситена морска среда.
Какво означава това за пристанище Бургас?
Бургас е един от основните морски транспортни центрове на България. През неговите пристанищни терминали преминават товари, свързани с промишлеността, енергетиката и международната търговия.
Въпреки че съобщените нападения не са насочени конкретно срещу пристанището, обстановката в Черно море поставя въпроси, които засягат пряко бургаския морски бизнес.
Всеки инцидент с търговски кораб в региона изисква оценка на риска за корабоплаването, планирането на маршрутите и безопасността на екипажите. При трайно влошаване на сигурността могат да възникнат допълнителни разходи за застраховане, охрана и организация на морските превози.
Отделен проблем е екологичният риск. Потъването на танкер или товарен кораб създава необходимост от наблюдение за евентуално изтичане на горива и други опасни вещества.
За Бургас, чиято икономика е тясно свързана с морето, сигурността на търговските маршрути не е далечен геополитически въпрос. Тя е част от сигурността на пристанищната дейност и регионалната икономика.
Кой стои зад атаките?
Въпросът за произхода на дроновете остава предмет на технически анализ.
Премиерът съобщи, че видеозаписи, следи от поражения и открити останки са предадени на съюзнически държави, разполагащи с лаборатории за установяване на произхода на безпилотните апарати.
Той призова политическите сили да не отправят обвинения без представени доказателства.
Отговорността за атаките е въпрос, който трябва да бъде изяснен. Но независимо от извършителя фактът остава: търговски кораби са поразявани и потъват в морско пространство, за чието наблюдение и сигурност България има международни ангажименти.
Важно е и разграничението между териториално море и изключителна икономическа зона. Втората не представлява българска държавна територия и правомощията на страната там са различни. Това не отменя задълженията ѝ по морско търсене и спасяване в определения ѝ район на отговорност.
Мирът е решение, но какво правим дотогава?
Румен Радев заяви, че единствената ефективна защита на търговското корабоплаване в Черно море е прекратяването на войната в Украйна и възстановяването на мира.
Безспорно прекратяването на военните действия би ограничило непосредствените заплахи за гражданските кораби. Но държавата трябва да осигурява морска сигурност и докато конфликтът продължава.
Въпросите вече са конкретни.
Как ще се осигури по-надеждно наблюдение на българското морско пространство? Предвижда ли се придобиване на специализирани морски патрулни самолети или безпилотни системи за продължително наблюдение? Съществува ли план за допълнителна защита на подходите към големите български пристанища? Как ще бъдат предупреждавани гражданските кораби при установена непосредствена заплаха?
Отговорите са важни както за моряците, така и за всички, чиято работа зависи от морския транспорт.
Черно море не е бойно поле само защото някой го е обявил за такова. То остава международен търговски маршрут, по който плават граждански кораби с цивилни екипажи. И докато дипломацията търси край на войната, държавата носи отговорност да развива реални способности за защита на корабоплаването.
Защото следващият инцидент не трябва да бъде повод отново да установим какво оборудване липсва на България.
Коментари
Все още няма коментари.