Историческата среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай в Шънджън завърши с обща декларация за международната сигурност, ядрените оръжия и реформа на ООН. Документът не съдържа конкретно решение за войната в Украйна и конфликта с Иран. Европа остана извън преговорите, а въпросът кой ще определя бъдещия световен ред става все по-остър.
Световната дипломация преживя събитие, каквото досега не е имало. На 19 ноември американският президент Доналд Тръмп, руският държавен глава Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин проведоха първата тристранна среща на лидерите на трите държави в китайския град Шънджън.
Разговорите се състояха в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) и продължиха около 80 минути. В края им тримата президенти приеха съвместна „Декларация за мир“, съдържаща четири основни направления за сътрудничество.
На пръв поглед резултатът изглежда исторически. Три държави, чиито отношения през последните години се характеризират със санкции, икономическо противопоставяне и военнополитическо напрежение, застанаха заедно зад общ документ.
Но зад дипломатическите усмивки и официалните фотографии останаха въпроси, от които зависи сигурността на милиони хора.
Четири договорености, но нито една за прекратяване на война
Приетата декларация включва ангажименти за реформа на Организацията на обединените нации, увеличаване на производството и доставките на рафинирани нефтопродукти, спазване на принципите на международното право и намаляване на ядрените рискове.
Най-отчетливото общо послание е, че една ядрена война не би имала победител и не трябва да бъде допускана.
Трите държави заявиха готовност за диалог относно намаляването на ядрените рискове и ограничаването на разпространението на ядрени оръжия.
Липсват обаче конкретни срокове, механизми за контрол и нови договорености за ограничаване на ядрените арсенали.
Още по-съществено е отсъствието на конкретни ангажименти за прекратяване на войната в Украйна и на конфликта с Иран. Въпреки очакванията тези теми да бъдат централни, съвместната декларация изобщо не ги споменава.
Така срещата, представена като важна стъпка към световния мир, приключи без публично обявен пробив по най-тежките международни кризи.
Путин получи признание, Китай затвърди ролята си, а Тръмп обяви успех
За Владимир Путин участието в подобен формат има сериозно политическо значение.
Русия продължава да бъде обект на западни санкции заради войната в Украйна. Присъствието на руския президент на една маса с лидерите на САЩ и Китай показва, че Москва остава неизбежен участник в разговорите за международната сигурност.
За Си Дзинпин срещата беше демонстрация на нарасналата дипломатическа тежест на Китай. Пекин не само прие тримата лидери, но и се представи като център на преговорите между най-големите геополитически съперници.
Доналд Тръмп, от своя страна, даде изключително висока оценка на срещата, определяйки резултата като надхвърлящ максималната оценка по десетобална скала.
Американският президент отдавна залага на личните контакти с чуждестранните лидери като средство за разрешаване на международни конфликти.
Този подход обаче отново поставя въпроса каква е разликата между дипломатическия успех като публично събитие и реалния резултат, измерен в конкретни споразумения.
Европа отсъстваше от масата, но решенията я засягат пряко
Един от най-съществените политически аспекти на срещата е отсъствието на Европейския съюз.
Докато лидерите на САЩ, Русия и Китай разговаряха в Шънджън, европейските държави продължиха да обсъждат сигурността на Украйна и бъдещето на военния конфликт.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи срещата предимно като възможност за обща снимка, подчертавайки липсата на конкретни резултати.
Реакцията показва нарастващото напрежение между европейските столици и Вашингтон относно начина, по който трябва да се водят преговорите с Русия.
За Европа проблемът е двоен.
От една страна, европейските държави понасят сериозни икономически и политически последствия от войната в Украйна. От друга, преговорите между големите сили все по-често се провеждат във формати, в които ЕС няма пряко представителство.
Това не означава, че в Шънджън е взето решение за бъдещето на Украйна зад гърба на европейците. Подобно твърдение не се потвърждава от публикуваните документи.
Самият факт, че тримата лидери обсъждат международната сигурност без европейско участие, обаче поставя въпроса за реалното влияние на ЕС върху глобалните процеси.
Завръща ли се дипломацията на великите сили?
Срещата в Шънджън неизбежно предизвика сравнения с конференцията в Ялта през 1945 година, когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа.
Самият Тръмп определи срещата като по-значима от Ялта.
Историческите паралели обаче имат своите ограничения. В Ялта са договорени решения с дългосрочни последствия за следвоенния свят. В Шънджън засега има предимно декларация за намерения.
Въпреки това форматът е показателен.
Съединените щати, Русия и Китай разполагат с огромни военни и ядрени способности. Всяка от тези държави има собствено виждане за международния ред, националната сигурност и разпределението на глобалното влияние.
Тяхната готовност за пряк разговор е положителен сигнал за международната стабилност.
Същевременно концентрацията на дипломатически инициативи между големите сили създава опасения сред по-малките държави, които не желаят техните интереси да бъдат предмет на договорености без собственото им участие.
Какво следва след историческата среща?
Реалната стойност на декларацията ще стане ясна през следващите месеци.
Ако трите държави започнат конкретни преговори за ограничаване на ядрените рискове, възстановяване на механизмите за контрол на въоръженията и намаляване на международното напрежение, Шънджън би могъл да се превърне във важен дипломатически повратен момент.
Ако обаче декларацията остане без практически резултати, срещата ще бъде запомнена предимно с историческата фотография на тримата лидери.
Най-голямото противоречие остава видимо.
Държавите, които разполагат с най-сериозните средства за водене на глобален военен конфликт, заявиха общ стремеж към мир. Но не предложиха конкретен механизъм за спиране на войните, които вече се водят.
Светът получи декларация за мир. Хората, които живеят под ударите на войната, все още очакват самия мир.

Коментари
Все още няма коментари.