Пътувам от Бургас към София. По магистралата почти няма участък, в който да се движиш спокойно по равна настилка. Магистралата е в дупки и неравности. На места асфалтът е изкривен, а мантинелите са очукани. Гледката е като след тежък сблъсък, магистрала, приличаща на бойно поле, осеяна с белези от катастрофи и смърт.
Карам от 30 години и изминавам над 50 000 километра годишно. Затова ще го кажа направо: не става дума за шофьор, който не умее да кара. Когато дясната лента е толкова разбита, колата подскача и дърпа, а човекът зад волана се бори да я задържи стабилно.
И докато се опитваш да минеш през дупките, в лявата лента други водачи прелитат покрай теб. Движиш се с ограничението от 140 км/ч, а някой се залепя зад колата ти и започва да мига с фарове. По усещане някои идват с около 180 км/ч. Не съм мерил скоростта им, но натискът и разликата са очевидни.
Понякога човек се пита дали най-бързите коли в България не са „Шкодите“, толкова често ги вижда да профучават. Край тях летят и мощни джипове, включително нови Mercedes-и. А служебните коли? Някои са малки, но се носят по магистралата в нисък полет. Подскачат по неравностите, ту са до теб, ту вече са далеч напред.
После се питаме защо стават катастрофи. Отговорът е пред очите ни: дупки и неравности по пътя, изкривена настилка, очукани мантинели и шофьори, които карат с огромна скорост и притискат останалите. На такава магистрала всяка грешка може да има тежка цена.
Това не е нормалното състояние на път, по който всеки ден пътуват хиляди хора. „Тракия“ трябва да е магистрала, а не трасе, по което се чудиш дали ще стигнеш до София безопасно.
