Над 10 000 убити, масови изнасилвания и стотици хиляди прогонени от домовете си. След седемгодишна съдебна битка Международният съд в Хага призна Мианмар за отговорен за геноцид срещу мюсюлманското малцинство рохинги. Решението създава важен прецедент в международното право и поставя въпроса дали държавите ще бъдат държани отговорни за масови престъпления независимо от политическото им влияние.
Международният съд на ООН в Хага постанови на 19 ноември 2026 година едно от най-значимите решения в съвременната история на международното правосъдие. С девет гласа срещу шест съдиите установиха, че Мианмар е извършил геноцид срещу етническото и религиозно малцинство рохинги по време на военните операции в северната част на щата Ракхайн през 2017 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За първи път Международният съд установява пряка отговорност на държава за извършването на геноцид. Досега международни съдилища са постановявали присъди за подобни престъпления срещу отделни лица, но настоящото дело разглежда отговорността на самата държава.
Съдът установи, че действията на силите за сигурност на Мианмар не представляват единствено насилие в рамките на военна операция, а са извършени с намерение за унищожаване на съществена част от общността на рохингите.
Военна операция, превърнала се в масово изтребление
През август 2017 година армията на Мианмар започва мащабна операция в северната част на Ракхайн след нападения на въоръжени представители на рохингите срещу полицейски и военни постове.
Властите представят действията си като операция за борба с въоръжени екстремисти.
Последвалите събития обаче придобиват съвсем различни измерения.
Селища са опожарявани, цивилни са избивани, извършвани са масови изнасилвания и други тежки престъпления. Над 700 000 души напускат домовете си и търсят спасение в съседен Бангладеш.
Според установеното от Международния съд над 10 000 души са убити в хода на операциите.
Съдиите разглеждат не само отделните престъпления, но и системния характер на насилието, насочено срещу конкретна етническа и религиозна общност.
Именно намерението за унищожаване на групата отличава престъплението геноцид от останалите тежки нарушения на международното хуманитарно право.
Малка африканска държава изправи Мианмар пред световното правосъдие
Делото започва през ноември 2019 година по инициатива на Гамбия.
Западноафриканската държава, която няма пряка териториална или политическа връзка с конфликта в Мианмар, сезира Международния съд с обвинения за нарушения на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 година.
Този ход има особено значение.
Гамбия не защитава свои граждани и не претендира за териториални или финансови интереси. Тя настоява за спазване на международен договор, по който и двете държави са страни.
През 2022 година съдът отхвърля възраженията на Мианмар срещу допустимостта на иска и потвърждава правото на Гамбия да води подобно дело.
Седем години след началото на съдебната процедура решението вече е факт.
Съдът разпореди разследвания, наказания и обезщетения
Решението не се ограничава до установяване на отговорността на Мианмар.
Съдът постановява държавата да предприеме мерки за разследване на лицата, за които има обосновани подозрения, че са участвали в престъпления, попадащи в обхвата на Конвенцията за геноцида.
При установени основания виновните трябва да бъдат изправени пред съд и наказани.
Мианмар трябва също да предприеме действия за предотвратяване на нови подобни престъпления, да гарантира недопускането на повторение и да осигури възстановяване на правата на пострадалите.
Сред предвидените мерки е създаването на условия за безопасно, доброволно и достойно завръщане на прогонените рохинги, включително възстановяване на семейните връзки.
Съдът постановява и задължение за обезщетяване на пострадалите, като конкретният размер и начините за изплащане предстои да бъдат определени в следваща фаза на производството.
В срок от две години Мианмар трябва да представи информация за предприетите мерки по възстановяването и обезщетяването.
Присъдата не означава автоматичен арест на военните командири
Решението установява международноправната отговорност на Мианмар като държава.
Международният съд на ООН не е наказателна юрисдикция и не постановява присъди лишаване от свобода срещу отделни лица.
Преследването на конкретни военни и политически ръководители изисква отделни наказателни производства пред компетентни съдилища.
Това разграничение е съществено, защото историческото решение не означава, че извършителите ще бъдат незабавно задържани.
Още по-труден остава въпросът как ще бъде осигурено изпълнението му. Международният съд не разполага със собствени полицейски или военни сили, които да принудят държава да изпълни постановеното.
Затова практическите последствия ще зависят и от международния политически натиск, дипломатическите действия и готовността на властите в Мианмар да изпълнят задълженията си.
Решение с последствия далеч извън Мианмар
Съдебният акт има значение и за други международни производства, в които се разглеждат обвинения за геноцид.
Сред тях е и делото, заведено от Южна Африка срещу Израел във връзка с военните действия в ивицата Газа.
Решението за Мианмар не предрешава изхода на други дела. Всяко производство се основава на собствени факти, доказателства и правни аргументи.
Но съдебните изводи относно доказването на намерението за унищожаване на определена национална, етническа, расова или религиозна група ще имат сериозно значение за развитието на международната съдебна практика.
Поставя се и по-широкият въпрос за еднаквото прилагане на международното право.
Ако държавите са приели правила, които забраняват геноцида, тези правила трябва да действат независимо от икономическата мощ, военния потенциал или международните съюзници на обвиняваната страна.
Над един милион бежанци продължават да очакват справедливост
За рохингите решението в Хага е признание за престъпления, чиито последствия продължават и днес.
В бежанските лагери край Кокс Базар в Бангладеш живеят около 1,2 милиона души, прогонени от Мианмар през различни периоди.
Мнозина нямат сигурна перспектива за завръщане, а децата израстват в условия на продължително разселване и зависимост от международна хуманитарна помощ.
След обявяването на решението бежанци посрещнаха новината с аплодисменти и надежда за справедливост.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства съдебния акт като признание за жертвите и потвърждение, че подобни престъпления не трябва да остават без последствия.
Историческото значение на решението е безспорно. Неговото действително въздействие обаче ще се измерва не с международните декларации, а с това дали оцелелите ще получат обезщетения, дали отговорните лица ще понесат наказателна отговорност и дали прогонените семейства ще успеят да се завърнат по домовете си.
След седем години съдебна битка рохингите получиха признание, че срещу тях е извършен геноцид. Сега международната общност трябва да покаже дали зад това признание ще последват реални действия.

Коментари
Все още няма коментари.