Путин и Тръмп се ръкуваха в Китай. Камерите уловиха краткия разговор, а светът заговори за предстоящата им среща със Си Дзинпин. Европа отново остана в ролята на наблюдател, който се тревожи какво ще решат другите за сигурността на континента.
Тази картина казва повече от десет поредни декларации. Докато европейските лидери налагаха санкции и уверяваха, че Русия трябва да бъде изолирана, Вашингтон запази каналите си с Москва. Сега, когато Тръмп разговаря с Путин, европейските столици се надпреварват да напомнят, че без тях не бивало да се решава бъдещето на Европа.
А защо не говориха по-рано? Защо години наред оставяха Вашингтон да води разговора с Москва, а днес се страхуват, че американският президент ще чуе първо Путин и ще приеме неговата гледна точка? Финландският президент Александър Стуб зададе точно този неудобен въпрос. Според него Европа твърде дълго е прехвърляла диалога с Русия на Съединените щати и сега трябва да говори директно с Путин, но с общо послание и общи позиции.
Това звучи разумно. Само че Европа още не е решила кой ще говори от нейно име, какво точно ще поиска и какво е готова да предложи. Едни лидери настояват първо за прекратяване на огъня. Други говорят за бъдещата архитектура на европейската сигурност. Трети искат място в преговорите, но не са съгласни дори помежду си какви трябва да бъдат условията им.
Санкциите и преговорите не си противоречат сами по себе си. Държавите могат да оказват натиск и едновременно да разговарят. Но европейската политика изглежда нелепо, когато едната ръка подписва нов пакет санкции, а другата търси спешно път към масата, след като Вашингтон вече е седнал там.
Най-неудобното е, че преговорите не започват, когато на Европа ѝ стане удобно. Те започват, когато страните видят интерес да говорят. Путин е готов да разговаря, Стуб настоява Европа да не се крие зад Вашингтон, а Мерц вече заяви, че не би отказал среща с руския президент, ако двамата се окажат на срещата на Г-20 в Маями. Това не е договорена среща, нито обща европейска стратегия. Това е поредният знак, че позициите се променят, докато Европа още се опитва да ги съгласува.
В този спор Зеленски също води битка за мястото си на масата. За него преговорите са въпрос на бъдещето на Украйна, но и на собственото му политическо оцеляване. Той настоява Киев да участва във всяко решение, защото всяка договорка без Украйна може да бъде представена като решение за Украйна. А когато един лидер води война и едновременно пази властта си, личният му интерес неизбежно се преплита с държавния. Това не е основание да се преструваме, че той е страничен наблюдател в собствената си война.
Европа не може да иска да бъде чута, ако няма какво общо да каже. Не може да обявява Русия за изолирана, а после да се сърди, че други разговарят с нея. И не може да оставя Америка да води преговорите, а след това да обвинява Вашингтон, че не защитава европейските интереси достатъчно добре.
Ръкостискането в Шънджън не означава, че е постигната сделка. Но то показа кой вече е в стаята и кой още обсъжда как да влезе. Европа не е длъжна да се съгласи с Путин. Длъжна е да разбере, че ако не говори с него сама, някой друг ще говори вместо нея.

Коментари
Все още няма коментари.