Именникът Ники Николов: Добре, че не са ме кръстили Георги – не мога да помириша агнешко

Волейболистът разказва за празника си, за Иран и волейбола, за България и любовта в живота му Карнобатлията Николай Николов, който играе като централен блокировач в националния волейболен отбор на България, втори сезон облече фланелката с номер 18 на иранския Варамин. Тази година обаче българинът е единственият чужденец в Матин Варна- Варамин.  През последните години 206- сантиметровият волейболист от Карнобат празнува именния си ден предимно в чужбина, преди Иран той игра за Италианската серия А във Вибо Валенсия.  Традицията обаче повелява за Никулден Ники да почерпи съотборниците си ако не с риба по български обичай поне с бонбони и символична вечеря с тима. Това споделя един от най- личните карнобатлии, носещи името на Свети Никола.   - Николай- на кого си кръстен? - В моето семейство има много хора с това име. Аз съм кръстен на дядо си Никола по майчина линия. Макар той да е напуснал този свят, аз нося прекрасни спомени за него, ще го обичам докато съм жив и съм горд, че нося неговото име. Запомнил съм тази толкова силна връзка дядо- внук между нас. И другият ми дядо, по бащина линия, и той е Николай, но аз съм кръстен на Никола. Спомените ми от Никулден са свързани винаги със семейството ми, когато трапезата е тържествена и всички празнуваме заедно. Откакто съм в чужбина, дори и да го има празника в календара на съответната страна, ние сме професионалисти и е в реда на нещата да имаме мачове на именните или рождените си дни. Тъкмо са поводи за още по- силна игра. Хубав и пресен спомен имам от миналогодишния Никулден. Бях в Иран и на 5 декември трябваше да летя за България, покрай визата, която чаках обаче стана така, че прекарах имения си ден в българското посолство. Беше супер, страхотен Никулден типично по български отбелязан и с българи. Невероятен празник беше или по нашенски казано, спретнахме в посолството голям банкет.   - Рибата е задължително меню за Никулден... - Не съм голям фен на рибата, аз съм привърженик на сериозното ядене. А рибата не ми попада в тази графа, но за да уважа празника, ако имам възможност, хапвам риба по Никулден. Мога да я ям поне, докато агнешко не мога да ям въобще. Винаги се шегувам с майка ми и баща ми като им казвам: Добре, че не сте ме кръстили Георги, защото агнешко не мога и да помириша даже...   - Коледните празници- къде ще ги посрещнеш? - За Коледа ще бъда в България, но не за да празнувам, а защото ще има лагер- сбор с българския национален отбор. Трябва да се съберем около 20 декември, защото на 3, 4 и 5 януари 2014 г.играем световна квалификация. Програмата ми ще е много сбита, за тези 20- на дни трябва да изиграем четири контролни мача и да тренираме. В Иран за 20 дни е спряно първенството заради Гран при в Япония, затова ще се включва в националния у нас.   - Втори сезон в иранското волейболно първенство, как започнаха първите ти мачове?   - С отбора тръгнахме много добре този сезон. До този момент сме изиграли три мача, и трите сме ги спечелили. Първите ни мачове бяха с едни от претендентите за финалисти в иранското първенство и това, че категорично ги бихме, е едно повече от добро начало за Варамин. Отборът ни тази година е по- силен от миналата. През миналия сезон за малко да станем шампиони, просто имахме малшанс. Но тази година, живот и здраве, дано станем първи.   - На полуфинала миналата година ти получи контузия и момчетата от отбора те изнесоха на ръце от игралното поле. Контузията на глезената ти бе неприятна, но какво запомни от случката тогава?

 - Травми и контузии са част от нашата работа, но за това как ме изнесоха от игрището, само мога да кажа, че хората от отбора са изключително добри хора. Казвам това от опита, който имам и хората, които познавам тук и са около мен всеки ден. Момчетата от отбора са страхотни, а що се отнася до хората от ръководството на тима- да, още им липсва професионализъм, не знаят още как се работи в един отбор, за да бъде всичко на професионално ниво, но пък се опитват да се учат и това го виждам. Това е важното.

Имаме нов много силен треньор- Даниеле Баньоли, едно от най- големите имена в световния волейбол. Той е много голям специалист и още след първите дни на работа с него, момчетата тук разбраха за какъв човек става въпрос. Мисля, че с такъв треньор отборът може само да расте нагоре.   - Как вървят тренировките? - Вече го няма похапването на сладкиши по време на тренировки. Работи се по европейска схема, което е много добре и аз съм много доволен от това. Работим така както и националния отбор на България. Това означава правилно, централизирано и професионално.   - Ти игра на Европейското, където пак станахте четвърти... Да. Ето, ние станахме четвърти на Европейското по волейбол, а като се върнахме в България едва ли не трябваше да се оправдаваме защо сме класирали на четвърто място. И вместо да се радваме на това, че две години поред заемаме такова престижно място, да оценим жертвите, които са направили за това време всички от отбора и какво ни е коствало това, изведнъж се намират хора, които ни казват: „Вие за нищо не ставате”. Разбира се, има много хора, които ни подкрепят и аз страшно много им благодаря, но има и такива, които винаги са недоволни и все нещо не им харесва. Сигурен съм, че и европейски шампиони да бяхме станали, щяха да кажат: „Е, защо чак сега, а не миналия път...” Лошото на българина е, че все голям професор, все голям разбирач, знае всичко по- добре от другия, и най- вече знае как да свърши по- добре чуждата работа. Винаги, но на приказки само. Това са неща, които много ме дразнят. Защото когато упрекват мен- упрекват целия отбор, това са 25 човека, което включва и ръководството на отбора- щаб, треньори. Едва ли не тези хора не са си свършили работата. „Разбирачите” виждат час- два игра по телевизията и това е за тях волейболът. Обаче за да се стигне до тези два часа игра, преди това има дни, месеци, години, които всеки от отбора е избъхтил. Никой няма даже и малка представа за този труд. Последно като се прибрах в Карнобат, дойде при мен един възрастен господин и започна да ми дава акъл как да играя волейбол. Уважавам старите хора, но такива като него вечно недоволни и „компетентни” направо ги отписвам. От друга страна, хора като него ме карат да осъзная това, което съм постигнал в живота и ме правят по- силен. Аз съм българин и винаги съм се гордял, че съм такъв. В последно време обаче не се чувствам така. С риск да бъда упрекнат, живял съм по света, видял съм какви са хората навън и какви са хората в България. За мен не е оправдание, че щом животът е тежък, трябва да сме по- жестоки, завистливи и все недоволни. Животът не е тежък само в България. Има много места по света, където ако направим сравнение, в България животът ще ни се стори рай. Отново съм в Иран и мога да заявя, че мюсюлманите са много по- добри хора. Не от християните. От нас българите са по- добри, убеден съм в това. Имам предвид тези, с които живея и тренирам. Искрени, отзивчиви, загрижени един за друг.   - Любовта в живота ти? - Има човек до мен, тя е волейболистка, спортните журналисти дори вече изчислиха на колко хиляди километра тренираме един от друг. Това момиче ме прави истински щастлив. Много съм влюбен, и тя е много влюбена. И покрай нея и нейното обкръжение вече мисля, че не искам да живея в България. И някой ден ако искам да имам деца, не искам да живеят в тази гадна помия...   - Пожеланията на Ники Николов към читателите На първо място, нека да са здрави, и оттам нататък- със сигурност да са по- щастливи, да успеят да намерят начина, по който да се чувстват щастливи. Знам, че е много тежко в България, но всеки от нас трябва да се бори и аз пожелавам на моите съграждани с всеки изминат ден да стават все по- силни. И най- вече да бъдат по- добри хора.  

Интервю: в. "Карнобатски глас"