В последните години Григор Димитров се утвърди като един от най-успешните български спортисти. Неговите успехи на тенис корта го превърнаха в пример за подражание и символ на успеха за мнозина. Но Григор не е само спортист. Той е човек с голямо сърце, който се ангажира с редица благотворителни инициативи, насочени към подпомагане на българските деца и нуждаещите се.
Един от неговите най-значими проекти е създаването на „Фондация Григор Димитров“. С малко публичност, без излишен шум и с голяма отдаденост, Григор и неговият екип са помогнали на много български деца да получат по-добро образование, здравна грижа и възможности за развитие. Наскоро той организира благотворително събитие, с което успя да събере още повече средства, които ще бъдат дарени на хора в нужда в неговата родина – България.
Въпреки тези безспорно значими постижения и усилия, обаче, в българското общество отеква съвсем различен разговор. Докато Григор работи за доброто на своите сънародници, в общественото пространство се води дебат не за неговите постижения и приноси, а за една банална тема – защо не е била пусната песента на Камелия за Новак Джокович. Фокусът на разговорите в социалните мрежи и медиите е върху незначителни подробности, свързани с чуждестранни звезди, вместо върху родните герои като Димитров, които заслужават внимание и уважение.
Този контраст е болезнено ясен. Докато Димитров инвестира време, ресурси и усилия, за да помогне на своята държава, много от неговите сънародници предпочитат да обсъждат чалга песни и чуждестранни спортисти. Липсата на признание и уважение към такива фигури като Григор е симптоматична за едно по-широко явление – постоянното сравняване с чужденци и търсене на признание извън страната, вместо ценене на собствените ни постижения и герои.
Когато започнем да обръщаме внимание на тези, които наистина правят разлика за България – на спортисти като Григор, които не само носят успехи, но и дават обратно на обществото – тогава можем да кажем, че се развиваме като нация. Дотогава, обаче, ще продължаваме да бъдем група от хора, обсебени от външни влияния и стремеж към доказване пред чужденците.
Истинската сила на една нация е в способността ѝ да уважава своите герои и да черпи вдъхновение от техните действия. Григор Димитров заслужава нашето внимание, уважение и подкрепа не само заради успехите си на тенис корта, но и заради огромния принос, който прави за България чрез своите благотворителни инициативи. Време е да оценим това и да го поставим на заслуженото място в сърцата ни.
