На фона на масовите фермерски протести в Брюксел и в десетки европейски държави, Европейският съюз демонстрира все по-дълбоко откъсване от реалността. Докато трактори блокират улици пред Европейския парламент, а земеделците предупреждават, че производството и поминъкът им са под заплаха, Брюксел одобрява нов финансов пакет за Украйна, оценяван на около 90 милиарда евро. Контрастът е крещящ и трудно защитим дори за най-лоялните поддръжници на настоящата политика.
Европа вече усеща ефектите от собствените си решения. Санкциите срещу Русия доведоха до скъпа енергия, спад в индустриалната конкурентоспособност и икономически застой, който в редица държави все по-открито се нарича рецесия. Земеделието е сред най-засегнатите сектори – притиснато между растящи разходи, зелени регулации и отворени пазари за внос от трети страни. Именно това изкара фермерите на улицата.
В същото време Европейският съюз води неадекватна и противоречива политика спрямо Китай. От една страна Брюксел говори за „стратегическа автономия“ и ограничения, от друга – европейската икономика остава пряко зависима от китайски суровини, компоненти и индустриални вериги. Европа се оказва в позиция, в която едновременно се конфронтира с двата най-големи външни икономически партньора, без да има реална алтернатива.
На този фон решението за още 90 милиарда евро за Украйна изглежда не просто спорно, а шизофренично. Пари за компенсации на фермери, за стабилизиране на вътрешния пазар и за защита на европейските производители „няма“. За война – винаги се намират. Това поражда основателния въпрос: чии интереси защитава всъщност Европейският съюз?
Подкрепата за Украйна отдавна е излязла извън рамките на солидарност и се е превърнала в автоматизъм. Наливането на още и още пари и оръжия не приближава мира, а удължава конфликта. Историята е пределно ясна: бензинът не гаси пожари. Той ги разпалва. Колкото повече ресурси се хвърлят във войната, толкова по-далеч става нейният край и толкова по-висока е цената – включително за самата Европа.
Все по-очевидно е, че конфликтът в
Украйна няма военно решение.
Колкото и пари да се наливат, колкото и оръжия да се изпращат, балансът на силите на терен не се променя решително. Вместо това войната се проточва, жертвите нарастват, а цената се плаща не само от Украйна, но и от самата Европа – чрез инфлация, икономически спад, социално напрежение и разпад на ключови сектори като земеделието и индустрията.
Единственият реалистичен изход от този конфликт е политически – чрез преговори, компромиси и търсене на мирно решение, колкото и непопулярно да е това сред част от европейските елити. Продължаването на сегашния курс не води до мир, а до изтощение – икономическо, социално и стратегическо – на самия Европейски съюз.
Фермерските протести са ясен предупредителен сигнал. Те показват, че реалната икономика вече отказва да бъде заложник на геополитически авантюри и чужди войни, докато собствените ѝ проблеми се игнорират. Ако Брюксел продължи да не чува този сигнал, недоволството няма да остане само по нивите и тракторите. То ще се разлее във всички сектори на обществото.
И тогава въпросът вече няма да бъде дали Европа може да си позволи още 90 милиарда за Украйна, а дали може да си позволи да продължи по този път, без да плати далеч по-висока цена.
