Докато европейските лидери заседават зад плътно охранявани фасади, хиляди фермери от цяла Европа излязоха по улиците на Брюксел и буквално притиснаха властта там, където най-много боли – под прозорците на Европейската комисия и по време на Европейския съвет. Това не беше фолклорен протест за камерите. Това беше демонстрация на гняв, икономическо отчаяние и открито неподчинение.
С трактори, блокирани булеварди, горящи бали слама и сблъсъци с полицията, земеделците показаха, че повече няма да търпят решения, вземани далеч от нивите, оборите и реалната икономика. В акцията участваха фермери от Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Испания, Италия, Полша, Румъния, както и представители от България.
Основният взривоопасен момент е планираното търговско споразумение между ЕС и страните от Меркосур – Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. За Брюксел това е „свободна търговия“. За фермерите – директна заплаха за оцеляването им. Те предупреждават, че евтин внос на месо, зърно и селскостопански продукти, произведени при по-ниски екологични и санитарни стандарти, ще срине европейското земеделие.
Недоволството обаче не е само търговско. Земеделците са натрупали гняв срещу свръхрегулациите, зелените политики, които увеличават разходите им, и намаляващата подкрепа по Общата селскостопанска политика след 2027 година. Казано просто: от тях се иска все повече, а им се дава все по-малко.
Протестите прераснаха в сблъсъци. Полицията използва водни оръдия и сълзотворен газ, след като демонстранти опитаха да пробият кордони около европейските институции. Летяха яйца, картофи и пиротехника. Символиката е ясна – това е бунт на производителите срещу политиките на елита.
Под натиска на улицата Европейската комисия вече заговори за „забавяне“ и „преосмисляне“ на част от търговските договори, включително Меркосур. Неофициално се признава, че моментът е крайно неудобен – особено на фона на социалното напрежение, инфлацията и наближаващите избори в редица държави.
Фермерите показаха нещо важно: когато реалната икономика излезе на улицата, лозунгите от Брюксел спират да звучат убедително. Това не е пореден протест за „зелени точки“ и стратегии до 2050 година. Това е сблъсък между хората, които произвеждат храна, и система, която все по-често ги третира като статистическа подробност.
И ако някой в Брюксел още се чуди дали тези хора „играят по свирката“, отговорът вече е ясен – не играят. И този път шумът под прозорците не е случаен.
