Елит за едни, компромис за други – образователна справедливост в Бургас под въпрос
В последните години в Бургас се създаде едно ново и привидно блестящо лице на образованието – т.нар. иновативно училище, в което общината инвестира сериозни средства. Класни стаи, които приличат повече на творчески студиа, съвременни технологии, свободна учебна среда, алтернативни педагогически методи – всичко това изглежда като сбъдната мечта за учениците и техните родители. И наистина, похвала заслужават всички усилия в посока модернизация и грижа за децата.
Но тук възниква логичен въпрос: Защо само там? Защо едно училище в града се радва на вниманието и инвестициите на цялата местна власт, докато десетки други буквално оцеляват със средства „на парче“, ремонти от дарения и учебна среда от края на миналия век?
Когато публичните средства създават частни предимства
Нека бъдем откровени – в едно демократично общество публичните институции имат за цел да създават равни условия за всички, особено що се отнася до образование. Когато една част от децата имат достъп до висококачествена учебна среда, а останалите са поставени в отдавна компрометирани сгради и морално остаряла образователна система, това поражда не само морални, но и правни въпроси.
Неравенството е още по-очевидно, когато говорим за организацията на учебния ден. Докато децата от така нареченото иновативно училище започват занятия в 8:30 ч. и остават в училище до следобед в нормален дневен ритъм, хиляди други бургаски деца са принудени да учат на смени – сутрин от 7:30 ч., или чак следобед, приключвайки занятия в 18:30–19:00 ч.
Това е абсурдно. Възрастните хора работят обикновено от 8 до 17 ч., а децата ни – бъдещето на обществото – са принудени да се будят в 6 ч. или да се прибират след 19 ч. от училище. В някои случаи дори родителите се прибират по-рано от учениците си. Това е физически и психически изтощително за децата, и същевременно неудобство за родителите, които трябва да се съобразяват с графици, които няма как да бъдат съвместими с нормален работен ден.
Едно е да заведеш детето си сутрин преди работа и да го вземеш след това. Друго е да трябва да търсиш кой да го вземе в 19 ч., или кой ще го наглежда, когато то тръгва за училище на смяна в 13:30 ч. Този хаос в графика не е просто неудобство – той се отразява на концентрацията, успеха и психиката на учениците.
Неравенството не е само във времето, а и в пространството
Още по-осезаемо става неравенството, когато се вгледаме в организацията на пространството и училищната култура. Докато в едно училище децата разполагат с огромни вътрешни пространства, където могат да се движат свободно и да прекарват пълноценен ден, в другите училища децата буквално прекарват времето си на улицата – пред сградата, върху тротоара, защото няма къде да изчакат. Няма зона за отдих, няма двор с навес или зона за междучасия.
Разликата е още по-силно подчертана от униформите и правилата. В едното училище всички ученици са облечени по един и същ начин – спазват норми, имат чувство за принадлежност, съществува ред, култура и отговорност. В останалите училища – няма нищо подобно. И това създава усещане за „елит“ и „останалите“. И ако един родител говори с гордост за мястото, където учи детето му, другият – в съседен квартал – е принуден да свежда поглед и да премълчава. Не защото детето му е по-слабо или по-лошо, а защото образователната система го е поставила в условия, за които никой не се гордее.
Време е за нов подход
Общината има шанс да покаже, че образованието не е витрина, а ангажимент. Нужно е стратегическо разпределение на инвестициите – не в едно-две „елитни“ училища, а в цялостна програма за обновяване на образователната мрежа. Това включва:
• Инвентаризация на състоянието на всички училища;
• Прозрачни критерии за приоритетно финансиране;
• Поетапна модернизация и намаляване на двусменния режим;
• Създаване на еднакви условия за всички ученици, независимо от квартала.
Гласът на родителите и обществото
Това е моментът, в който родителите, учителите и гражданите трябва да поставят темата ясно и силно. Не за да отричат добрите примери, а за да настояват те да се разпрострат навсякъде. Всяко дете в Бургас има право да учи в нормална среда, без да става в 6 сутринта или да се прибира в 7 вечерта. Без да бъде натъпкано в клас с 30 души. Без да стои на улицата в междучасието. И най-вече – без да се чувства различно, по-малко важно или пренебрегнато.
Образованието не трябва да бъде награда за избрани. То трябва да бъде гаранция за всички
