Доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на Вашите въпроси: С дъщеря ми и мъжа й заживя млада жена. Нормално ли е това?

Доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на Вашите въпроси: С дъщеря ми и мъжа й заживя млада жена. Нормално ли е това? - E-Burgas.com

В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected] Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.

ВъпросН.В. 67 годишен от Сливен

Здравейте доцент Бостанджиев, искам да Ви задам следния въпрос:

Как да си обясня следната ситуация: Дъщеря ми, която е на 41 година живее на съпружески начала от 5-6 години с мъж, който е с няколко години по-голям от нея. От няколко месеца в апартамента им, заедно с тях заживя по-млада жена, на около 27-30 години. Дъщеря ми твърди, че това е тяхна семейна приятелка. И че няма нищо против случващото се. Нормално ли е според Вас да има такова съжителство? Защото на мен ми се струва, че е неприемливо. Какво показва Вашата практика, има ли и други хора, които да живеят по този начин? Самият аз съм много притеснен, защото си мисля, че другата жена ще измести постепенно дъщеря ми от живота на мъжа й. 

Отговор от доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ: Уважаеми господине,

Разбирам бащината Ви тревога, свързана със семейното благополучие на дъщеря Ви. В същото време, задаваните от Вас  въпроси изискват най-напред да изясним някои много основни постановки в отношенията родител –дете и оказването на професионална психотерапевтична помощ:

До колкото разбирам дъщеря Ви отдавна е пълнолетна и очевидно е вменяема (т.е. – не страда от психично разстройство, разбира смисъла и значението на това, което прави и може сама да контролира поведението си). При това положение каквато и да е намеса от Ваша страна в личния и живот би била в грубо противоречие с нейните човешки права и е категорично недопустима от етична гледна точка.

Вие сте напълно в правото си да имате свое мнение по темата за необичайното съжителство, но за да се разбере адекватно описваната от Вас ситуация, необходима е важна допълнителна информация, с която Вие на разполагате или спестявате. Каквито и да са коментарите ми при това положение, те биха били некоректни от професионална и етична гледна точка, тъй като Вие очевидно не сте пряко засегнат и ангажиран в тази ситуация.

Професионалната роля на психотерапевта е да подпомага хората при намиране на зрели и ефективни избори и решения в живота, за които те лично поемат отговорност. Изпълнението на поканата Ви да коментирам случващото се в дома на дъщеря Ви на основата на някакви „научни нормативи“ няма нищо общо с тази роля и би било откровена злоупотреба и профанизация.
 

Типично за българския манталитет е запазването на здрави партриархално- родови връзки между членовете на семейната общност, дълго след като децата вече са станали пълнолетни. Тази традиция може да е ценна, когато хората се нуждаят от подкрепата на близките си в трудни моменти, но би могла да е изключително деструктивна когато се пренебрегват очевидните граници на личното постранство и индивидуалната отговорност.

Всеки родител би могъл да е притеснен и загрижен за живота на отрасналото му вече дете. Съществената разлика между истинската помощ и манипулацията е в това, че помощ се дава само когато е поискана. Натрапването на свое мнение, дори и прикрито зад някакво „експертно мнение,“ не е нищо друго освен манипулация.

Същественият въпрос в описваната от Вас ситуация не е „нормално ли е в семейния дом да живее друга жена?“,  а кой следва да се произнася по този въпрос – хората, които са поканили в дома си въпросната жена, Вие като страничен наблюдател или поканен от Вас, „външен експерт“?

Професионалното ми и мнение е, че следва да приемаме изборите на зрелите си деца дори и тогава, когато те се различават от нашите. Децата ни имат суверенно право на личен живот, на личен избор и лична отговорност в него. Дори и да сбъркат, собственият им опит ги прави по-зрели и независими, докато подчиняването на родителските наставления ги задържа в заучената безпомощност, детството и зависимостта от родителя.

 

Коментари

Още от последните новини