Поредният скандал около предполагаемо тайно пътуване до Дубай насочи вниманието към една почти непозната за широката публика практика в бизнес авиацията. Появиха се твърдения, че определени лица са били вписани като членове на екипажа, а не като пътници. Ако подобно нещо е вярно, възникват сериозни въпроси както за начина на деклариране на полета, така и за контрола, упражняван от компетентните органи.
При всеки международен полет се подават данни към различни авиационни и гранични системи. Информацията включва самолета, маршрута, членовете на екипажа и пътниците. Данните се обменят между авиокомпанията или оператора на полета и съответните държавни институции съобразно действащите правила в отделните държави.
В бизнес авиацията съществува документ, известен като General Declaration или Gen Dec. Той съдържа информация за самолета, полета и екипажа. В зависимост от законодателството и процедурите на конкретната държава, този документ служи като официална декларация пред граничните и митническите власти.
Именно около този документ възникват и спекулациите. Според публикации в публичното пространство, понякога определени лица могат да бъдат вписани като членове на екипажа, а не като пътници. Ако това бъде направено без лицето реално да изпълнява функции на екипажа, подобно действие би представлявало невярно деклариране пред държавни органи и би могло да има сериозни правни последици. Дали подобно нарушение е извършено в конкретния случай, към момента няма публично представени доказателства.
Важно е да се направи едно уточнение. Вписването като член на екипажа не означава автоматично изчезване от всички системи за граничен контрол. При международните полети държавите събират информация както за пътниците, така и за екипажа. Процедурите за обработка са различни, но това не означава, че дадено лице не оставя никаква следа.
Именно затова твърденията, че някой може напълно да “изчезне” от международните авиационни системи чрез подобна схема, не отговарят на известните правила за международния въздушен транспорт. Ако човек е преминал през граничен контрол с валиден документ за самоличност, съответните държавни институции разполагат с информация за неговото преминаване.
Ако по случая действително съществуват съмнения за неверни данни в авиационните документи, проверката не би следвало да се ограничава единствено до българските институции. Данни за международен полет съществуват и при държавите по маршрута, както и при авиационните оператори и компетентните органи, получили официалната информация за полета.
Затова най-важният въпрос не е дали някой е летял до Дубай. Въпросът е дали всички документи, подадени при организацията на полета, отговарят на действителността. Ако отговорът е положителен, скандалът приключва. Ако не, тогава вече говорим за тема, която изисква пълно международно разследване, основано на документи и проверими факти, а не на политически изявления.
