Директорът на песенния конкурс „Евровизия“ Мартин Грийн приветства избора на Бургас за домакин на 71-вото издание на конкурса през 2027 година. Думите му не са част от отделно интервю, както се твърди в някои публикации, а от официалното съобщение на Европейския съюз за радио и телевизия. Би Би Си и редица международни медии ги разпространиха впоследствие.
„Бургас носи нещо специално на песенния конкурс „Евровизия“. Това е жизнен и гостоприемен град на Черно море със силна музикална и културна идентичност. Той притежава амбицията, инфраструктурата и страстта, необходими, за да посрещне семейството на „Евровизия“, заявява Грийн.
Организаторите искат първата „Евровизия“ в България да носи разпознаваем български дух, като едновременно запази характера на конкурса. Репетициите, двата полуфинала и големият финал ще се проведат в „Арена Бургас“. Полуфиналите са насрочени за 11 и 13 май, а финалът за 15 май 2027 година. В града ще бъдат изградени Eurovision Village и EuroClub, а културната програма ще обхване различни пространства извън залата.
Бургас не получи домакинството по милост, нито защото някой решил да подразни София. Международна работна група оцени кандидатурите според залата, сигурността, градската среда, транспортната организация, хотелската база, финансовия модел и цялостната концепция. Бургас стигна до финалната фаза заедно със София и Варна и спечели.
Решението бе потвърдено от Европейския съюз за радио и телевизия, БНТ и международните агенции. „Ройтерс“ посочи инфраструктурата, гостоприемството и капацитета за настаняване сред причините за избора.
Вместо България да приеме този успех като шанс за целия Черноморски регион, в София започна познатото мрънкане. Организираха дори протест пред БНТ под мотото „Искаме Евровизия 2027 в София“. Аргументите се въртяха около софийското летище, метрото, хотелите и личното удобство на хората, които искали да стигнат до залата с градски транспорт. Организаторите настояха решението да бъде преразгледано, защото столицата им изглеждала „по-логичният избор“.
Точно тук се вижда болестта на българския централизъм. За част от живеещите в София България свършва там, където свършва метрото. Те приемат за естествено министерствата, централите, университетите, големите компании, културните прояви, спортните финали и международните събития да бъдат струпани около тях. Когато едно голямо събитие отиде в друг български град, това внезапно се обявява за нелогично, неудобно или политически подозрително.
София десетилетия наред получава най-голямата част от публичното внимание и частните инвестиции. Хора от цялата държава бяха принудени да се преселят там заради работа, образование и достъп до институциите. После част от същите хора започнаха да говорят така, сякаш столицата им принадлежи по наследство, а останалите градове са провинциална прислуга, която трябва да пътува до тях.
Сега за първи път те трябва да направят онова, което бургазлии, варненци, русенци, пловдивчани и хората от останалата България правят постоянно. Да си купят билет, да резервират хотел и да изминат няколкостотин километра. Оказа се непоносима трагедия. Когато човек от Бургас пътува до София за концерт, изложение, медицинска комисия или административна услуга, това се приема за нормално. Когато софиянец трябва да пътува до Бургас за „Евровизия“, се организира „национален протест“. Национален, но предвидливо разположен пред сградата на БНТ в София.
Това не е спор между два града. Това е спор дали България представлява държава с няколко силни регионални центъра, или територия, обслужваща една претоварена столица.
Данните показват резултата от досегашния модел. През 2024 година Югозападният район е произвел 50,7 процента от брутния вътрешен продукт на България. БВП на човек в София достига 35 412 евро при 16 265 евро средно за страната.
Тази концентрация не доказва някакво вродено превъзходство на София. Тя показва къде държавата е натрупала администрация, пари, работни места и инфраструктура. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие определя България като силно централизирана държава с тежки териториални различия. Според организацията младите хора напускат бедните райони и се насочват към София или чужбина, което допълнително ускорява обезлюдяването.
Затова разговорът за преместване на столицата или поне на част от държавните институции не е екзотична приумица. Държави като Бразилия, Нигерия, Казахстан и Танзания са премествали столиците си, за да насочат развитието към други части на територията си. Южна Корея изгради административния град Седжон и премести там редица министерства и агенции. Нидерландия разделя столичния статут на Амстердам от фактическото седалище на правителството в Хага. Южна Африка разпределя основните власти между три града.
Това не означава утре парламентът да бъде натоварен на камион и изпратен към морето. Означава държавата да започне истинско разпределение на властта. Министерства, национални агенции, регулатори, държавни предприятия и културни институции могат да работят от Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Стара Загора и Плевен. Така около тях ще се създават работни места, университетски програми, транспортни връзки и бизнес. Идеята за нов административен център също заслужава сериозен анализ, а не подигравки.
Пълното преместване на столица струва огромни средства и само по себе си не гарантира развитие. Реалистичната първа стъпка е разпределяне на държавните функции между няколко града. България няма нужда от още по-голяма София. Има нужда от няколко силни центъра.
„Евровизия 2027“ няма да реши този проблем, но показва колко дълбоко е заседнало убеждението, че всичко значимо принадлежи на столицата. Бургас спечели по установена процедура. Международните организатори приеха града с възхищение. Вместо София да поздрави победителя и да се включи в националната програма, част от нейните жители поискаха резултатът да бъде отменен заради собственото им удобство.
Не, София не е България. Тя е част от България. През май 2027 година центърът на Европа ще бъде на брега на Черно море. Който иска да присъства, е добре дошъл в Бургас. Влакове има, самолети има, магистрала има, хотели има. Налага се единствено да приемете, че този път събитието не е пред вашия вход.
