Сигурно сте виждали стотици снимки с "мъдри текстове" върху тях. Всъщност всеки ден ги виждате във вашия фейсбук. Снимките най-често са красноречиви, примерно прегърнати мъж и жена с текст: "Няма по-силно чувство от любовта", или пък младо семейство с деца и текст "Винаги съм искал да спечеля джакпота, но тази вечер погледнах хората до мен и осъзнах, че вече съм го ударил", или двама приятели и текст "Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива"...
Повръща ми се от тези снимки и текстове. Не, че като съдържание са лоши, не че казват нещо неистинско, но по дяволите, те изразяват очевадни, очевадни, очевадни неща. Всеки се радва, когато е влюбен, всеки обича семейството си, всеки цени приятелите си. Това са факти, които са напълно ясни. Все едно постоянно да започна да споделям във фейсбук: "Небето е синьо" и "Тревата е зелена". Много хора започват да се чувстват по-умни и по-значими, когато публикуват тези "оригиналности" на стените си в социалната мрежа, особено пък ако съберат много харесвания(лайкове), тогава самочувствието им скача до небето. "Постнах тази невероятна снимка с този страхотен текст, нищо че не съм го измислил аз, важното е, че събрах над 20 харесвания, велик съм", обикновено това е заключението, до което стигат фейсбук потребителите.
Всъщност пред кого ги споделяте тези неща, ако щете и да са си лично ваши мисли и снимки? Каква е вашата публика? Колко от вашите фейсбук приятели познавате? Колко от тях сте виждали на живо? Все интересни въпроси, над които доста малко хора се замислят. Да кажем, че имате 500 фейсбук приятели. На колко от тях щяхте да покажете снимки на семейството си ако годината беше 2001-а и фейсбук го нямаше. Може би на четири, пет, шест, най-много десет. Сега обаче всички ваши приятели в социалната мрежа виждат снимките ви, даже нещо повече, знаят къде се намирате във всеки един момент, защото точно преди две минути сте се отбелязали примерно в някой ресторант. Дебилно е, много дебилно. А може би го правите, за да можете отново да съберете много харесвания от вашите "близки" фейсбук приятели, които ще видят в колко скъп ресторант сте и ще ви обявят за Бог... Ами, Не, не сте Бог, даже и в тяхните очи, даже и да са ви написали, че сте Бог. Всъщност тук стигам до най-любимата ми тема. Лицемерието!
Младо, страхотно изглеждащо момиче, на около 20-25-годишна възраст, споделя снимка във фейсбук, на която е снимано с новия си мъж в живота, с новия си партньор, който е на видима възраст над 50, грозен е, дебел е, а и е доста побелял. Какво следва след тази публикация във фейсбук? Следват множество коментари с текст: "Каква невероятна и прекрасна двойка", "Страхотни сте", "Красиви сте", "Уникални сте", "Много си отивате"... Искам да си счупя монитора.
Ами, Не! Реалността е, че не сте невероятна и прекрасна двойка, не сте страхотни, не сте уникални и изобщо, ама изобщо не си отивате. И вие вътрешно това много добре го знаете, нищо че лицемерните ви приятели постоянно ви повтарят обратното.
Фейсбук отключи напълно лицемерието, заложено в повечето хора. Фейсбук направи хората по-можещи. Фейсбук направи хората по-умни. Фейсбук ги направи даже по-красиви...
Сигурно сте виждали стотици снимки с "мъдри текстове" върху тях. Всъщност всеки ден ги виждате във вашия фейсбук. Снимките най-често са красноречиви, примерно прегърнати мъж и жена с текст: "Няма по-силно чувство от любовта", или пък младо семейство с деца и текст "Винаги съм искал да спечеля джакпота, но тази вечер погледнах хората до мен и осъзнах, че вече съм го ударил", или двама приятели и текст "Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива"...
Повръща ми се от тези снимки и текстове. Не, че като съдържание са лоши, не че казват нещо неистинско, но по дяволите, те изразяват очевадни, очевадни, очевадни неща. Всеки се радва, когато е влюбен, всеки обича семейството си, всеки цени приятелите си. Това са факти, които са напълно ясни. Все едно постоянно да започна да споделям във фейсбук: "Небето е синьо" и "Тревата е зелена". Много хора започват да се чувстват по-умни и по-значими, когато публикуват тези "оригиналности" на стените си в социалната мрежа, особено пък ако съберат много харесвания(лайкове), тогава самочувствието им скача до небето. "Постнах тази невероятна снимка с този страхотен текст, нищо че не съм го измислил аз, важното е, че събрах над 20 харесвания, велик съм", обикновено това е заключението, до което стигат фейсбук потребителите.
Всъщност пред кого ги споделяте тези неща, ако щете и да са си лично ваши мисли и снимки? Каква е вашата публика? Колко от вашите фейсбук приятели познавате? Колко от тях сте виждали на живо? Все интересни въпроси, над които доста малко хора се замислят. Да кажем, че имате 500 фейсбук приятели. На колко от тях щяхте да покажете снимки на семейството си ако годината беше 2001-а и фейсбук го нямаше. Може би на четири, пет, шест, най-много десет. Сега обаче всички ваши приятели в социалната мрежа виждат снимките ви, даже нещо повече, знаят къде се намирате във всеки един момент, защото точно преди две минути сте се отбелязали примерно в някой ресторант. Дебилно е, много дебилно. А може би го правите, за да можете отново да съберете много харесвания от вашите "близки" фейсбук приятели, които ще видят в колко скъп ресторант сте и ще ви обявят за Бог... Ами, Не, не сте Бог, даже и в тяхните очи, даже и да са ви написали, че сте Бог. Всъщност тук стигам до най-любимата ми тема. Лицемерието!
Младо, страхотно изглеждащо момиче, на около 20-25-годишна възраст, споделя снимка във фейсбук, на която е снимано с новия си мъж в живота, с новия си партньор, който е на видима възраст над 50, грозен е, дебел е, а и е доста побелял. Какво следва след тази публикация във фейсбук? Следват множество коментари с текст: "Каква невероятна и прекрасна двойка", "Страхотни сте", "Красиви сте", "Уникални сте", "Много си отивате"... Искам да си счупя монитора.
Ами, Не! Реалността е, че не сте невероятна и прекрасна двойка, не сте страхотни, не сте уникални и изобщо, ама изобщо не си отивате. И вие вътрешно това много добре го знаете, нищо че лицемерните ви приятели постоянно ви повтарят обратното.
Фейсбук отключи напълно лицемерието, заложено в повечето хора. Фейсбук направи хората по-можещи. Фейсбук направи хората по-умни. Фейсбук ги направи даже по-красиви...
