Цветница е от онези дни в календара, които носят повече от просто традиция. Това е празник на живота, на събуждащата се природа и на вярата, че след всяка зима идва пролет. Християнската традиция я свързва с влизането на Иисус Христос в Йерусалим, когато хората го посрещат с палмови клони – а у нас символиката е още по-жива: върбови клонки, зеленина и цветя.
Но отвъд религиозната рамка, Цветница е и много личен празник. Това е ден за хората, които носят имена на цветя – и сякаш за всички, които носят цвят в живота ни. Приятелите, които озаряват делниците ни. Родителите, които ни обгрижват с обич. Онези, с които сме споделяли и трудното, и светлото.
Цветница е и покана да спрем за миг – да погледнем към цъфналите дървета, към слънцето, което се задържа все по-дълго, към хората около нас. Да усетим, че сме живи – истински, дълбоко и благодарно.
На този ден нека си пожелаем повече нежност, повече топлина и повече добри думи. Нека не забравяме, че всяка усмивка, всяко протегнато рамо, всяко “как си?” има силата да промени нечий ден.
Честита Цветница – на всички, които цъфтят, без да го осъзнават. И на всички, които помагат на другите да разцъфнат.
