Когато нощта не носи живот, а разочарование
Бургас, град с морска душа и богата културна история, днес изживява парадокс: въпреки огромния си потенциал, градът няма нощен живот. А онова, което е останало от него, е скъпо, мръсно и все по-отблъскващо – както за туристите, така и за местните жители.
Заведения без хигиена, персонал без обучение
Голяма част от заведенията в Бургас страдат от едни и същи хронични проблеми: ниска хигиена, некомпетентен персонал и липса на всякакви стандарти в обслужването. Служители, работещи в кухни с неясен здравен статус, пипат едновременно пари, храна и телефони – често без дори да сменят ръкавици. А в повечето случаи – и без ръкавици.
Храната се поднася хаотично: двама души поръчват едновременно, но ястията им идват поотделно – единият яде, другият чака. Ако пък реши да изчака от учтивост, яде студено. Това говори не само за липса на координация, а за пълно неразбиране на елементарни принципи в ресторантьорството.
„Пицарията с кафявия трюфел“ – срамна метафора за РЗИ
Най-фрапантен е случаят с една бургаска пицария, за която мнозина клиенти използват ироничното прозвище „пицарията с кафявия трюфел“. По свидетелства на посетители, собственикът – видимо с лоша лична хигиена – редовно се почесва в задните части през скъсан и замърсен анцуг, докато меси тестото с голи ръце.
Въпреки десетки сигнали до Регионалната здравна инспекция (РЗИ), реална реакция така и не последва. Институцията, която трябва да бъде пазител на общественото здраве, се държи като беззъб регулатор – с поведение, което напомня на „отбиване на номера“, дори при доказани сигнали. Липсата на ежедневен контрол създава усещането, че всяко заведение може да прави каквото си поиска – и често го прави.
Скъпо без покритие
На този фон цените в Бургаската нощна сцена се изстрелват в стратосферата. По 20 лв. за коктейл с количеството алкохол текила от 20 мл, и два лайма. Бутилка вино от среден клас (15 лв. на едро), сервирана в заведение за 60–70 лв., вечеря за двама за 200 лв. – и всичко това без обслужване, без атмосфера и често в компанията на недоволни сервитьори.
Обещаваното „без поскъпване“ при преминаване към евро изглежда все по-нелепо, когато сегашните цени вече са извън всякаква икономическа логика. За какво точно плащаме?
Нощният живот – само в спомените
След 22:00 ч. Бургас се превръща в сив силует. Повечето заведения затварят, а онези, които остават отворени, предлагат скучна музика, претоплен алкохол и липса на всякакво усещане за градски дух. Няма места за жива музика, няма алтернативна сцена, няма култура на събиране, танци, изкуство. Няма и кой да инвестира в това, защото градът не създава стабилна среда за развитие на нощна икономика.
Какво може да се направи?
- Реформа в РЗИ – ефективен, активен контрол, не само по документи;
- Обучение на персонала – заведенията трябва да поемат отговорност за хората, които наемат;
- Насърчаване на местна културна сцена – подкрепа за музиканти, диджеи, артисти, млади предприемачи;
- Регулации в ценообразуването – проверка на реалните разходи спрямо крайната цена;
- Стратегия за нощна икономика – Общината да не бъде пасивен наблюдател, а двигател.
Бургас има потенциал да бъде не просто летен курорт, а модерен, жив и културен град с пулсиращ нощен живот. Но дотогава – оставаме с мизерни пицарии, самотни вечери и усещането, че градът просто спи. А някои институции – дори не се будят.
