През последните години понятието „барокамера“ се използва все по-често, но все по-неточно. Хората идват и казват, че са били в барокамера – палатка, модерна прозрачна капсула, лъскава инсталация със светлини – и очакват същия ефект, който се постига при медицинска хипербарна терапия. Истината е, че под общото име „барокамера“ съществуват коренно различни съоръжения, предназначени за напълно различни цели.
Разликите между тях не са козметични. Те са фундаментални – по отношение на налягане, работна среда, безопасност и реален терапевтичен ефект.
Налягането е ключът, не външният вид
Основният параметър, който определя какво може и какво не може една барокамера, е работното налягане, измервано в атмосфери (ATA). Именно налягането определя колко кислород може реално да бъде разтворен в плазмата и дали се активират физиологичните механизми, върху които стъпва хипербарната медицина.
Барокамерите с налягане до около 1,3–1,5 ATA по същество представляват устройства за лека хипероксия. Те най-често са под формата на палатки или меки камери и са предназначени за домашна употреба или общо възстановяване. При това налягане не може да се постигне терапевтичен ефект в медицинския смисъл на думата. Липсва достатъчна дифузия на кислород в плазмата и не се активират процеси като ангиогенеза, реална тъканна регенерация или въздействие върху хронична хипоксия. Тези устройства не са „лоши“, но са ограничени по дефиниция.
Следващата група са т.нар. „модерни“ или „луксозни“ барокамери, които обикновено работят до около 2 ATA. Те често са с големи прозрачни панели, впечатляващ дизайн и се използват основно в спа центрове, уелнес студиа и лайфстайл пространства. Тук вече има по-осезаем ефект върху субективното усещане – релаксация, леко подобряване на възстановяването, временна хипероксия. Това обаче все още не е медицинска хипербарна терапия в строгия смисъл. Причината е проста: по-голямата част от утвърдените терапевтични протоколи започват над 2 ATA.
Къде започва медицинската хипербарна терапия
Барокамерите, които реално се използват за лечение, работят при налягания минимум 2,0–2,5 ATA, а много протоколи изискват 2,8–3,0 ATA. Именно в този диапазон кислородът започва да се разтваря в плазмата в количества, които позволяват достигането му до тъкани с компрометирана микроциркулация. Тук вече говорим за реално въздействие върху хронични рани, радиационни увреждания, неврологични състояния, съдови патологии и редица други индикации.
Още по-висок клас са мултифункционалните хипербарни камери, които освен за хипербарна кислородна терапия се използват и за лечение на водолазни заболявания. При тях работните налягания са значително по-високи, а конструкцията, системите за безопасност и контролът са на съвсем друго ниво. Това не са „камери за всеки“, а сложни медицински съоръжения, които изискват обучен персонал и строги протоколи.
Кислород или въздух: още една съществена разлика
Съществува и важно разграничение по отношение на работната среда в камерата. Част от барокамерите се изпълват изцяло със 100% кислород. Те бяха широко използвани в миналото, но днес все по-рядко се предпочитат. Причините са няколко: висок разход на кислород, повишен риск поради високото кислородно съдържание и по-ограничени възможности за контрол на експозицията.
Съвременната практика все повече се ориентира към камери, които се пълнят със сгъстен въздух, а кислородът се подава индивидуално чрез маска или система за дишане. Това позволява по-висока безопасност, по-гъвкави протоколи и, не на последно място, възможност за активиране на хипероксично-хипоксичния парадокс – механизъм, който изисква редуване на кислородни и въздушни фази и не може да бъде реализиран в среда със 100% кислород.
Защо „бях в барокамера“ не означава нищо само по себе си
Всичко това обяснява защо изречението „бях в барокамера“ само по себе си не носи информация. Въпросите винаги трябва да са: при какво налягане, с каква работна среда и с каква цел. Без тези параметри говорим за напълно различни преживявания, които нямат общо нито по ефект, нито по медицинска стойност.
Барокамерата не е универсален уред. Тя е инструмент, чиято ефективност зависи от конструкцията, възможностите и начина на използване. Лъскавият външен вид не компенсира ниското налягане, а удобството не заменя физиологията.
Изборът има значение
Когато става дума за здраве и терапия, изборът на барокамера не трябва да се прави по визия или маркетингово описание. Важно е да се знае какво точно се търси – общо възстановяване, релакс, спортна подкрепа или реално медицинско лечение. Защото всяка от тези цели изисква различен инструмент.
Именно затова в сериозната хипербарна медицина въпросът никога не е „има ли барокамера“, а „каква барокамера, при какво налягане и с какъв протокол“.
