Над 60% от всички смъртни случаи в България са вследствие на сърдечно-съдови заболявания. В Европейския съюз този дял е около 30–35%. Разликата е двойна. България е сред първите места по смъртност от инсулт и инфаркт, като в редица региони честотата е над два пъти по-висока от средната за Европа.
Това не е просто статистика. Това е диагноза.
Днес темата в рубриката на д-р Базарова Парушева няма да бъде свързана с онкология. Причината е проста. Има един по-тих процес, който убива повече хора, но остава извън фокуса.
България от години е на челните места в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Инфаркти, инсулти, съдова недостатъчност. Това вече не е новина. Това е фон, който обществото е приело за нормален.
Само че не е нормално.
Истината е ясна. Хората не умират внезапно. Те се разболяват бавно. С години.
Процесът започва без шум. Леко повишено кръвно налягане. Умора. Задух при натоварване. Нарушен сън. След това идват инсулинова резистентност, хронично възпаление, увреждане на съдовете. И в един момент настъпва събитието, което се нарича “внезапно”. То не е внезапно. То е крайна фаза.
Основният проблем не е липсата на лечение. Проблемът е закъснялата реакция.
Все по-трудно става да се запази час при кардиолог. Изчакването се увеличава. Потокът от пациенти расте. Това показва едно – проблемът е масов и вече излиза извън контрол.
Пациентът стига до лекар, когато вече има симптом. Когато има увреждане. А сърдечно-съдовите заболявания започват много преди това. На клетъчно ниво.
Хроничната хипоксия е сред основните фактори. Клетките не получават достатъчно кислород. Метаболизмът се нарушава. Натрупват се увреждания. Съдовете губят еластичност. Развива се оксидативен стрес. Това протича тихо, но постоянно.
Към това се добавя начинът на живот. Липса на движение. Неправилно хранене. Стрес. Лош сън. Всеки от тези фактори ускорява процеса.
И тук идва въпросът. Защо се лекува финалът, а не началото.
Съвременната медицина вече е категорична. Ранна профилактика. Контрол на рисковите фактори. Подобряване на клетъчния метаболизъм. Възстановяване на тъканната оксигенация.
Кислородът не е просто газ. Той е терапевтичен фактор. Когато клетката получава достатъчно кислород, тя функционира. При недостиг започва увреждане. Това е базов механизъм, който стои в основата на хроничните заболявания.
Подходът трябва да се промени. Не се чака инфаркт. Работи се преди него.
Докато това не стане, статистиката няма да се промени. Цифрите ще останат същите.
Само хората зад тях ще бъдат различни.
