Стихотворението „Аз съм българче“ на Иван Вазов е едно от онези произведения, които някога всяко дете рецитираше с гордост. Това беше клетва за принадлежност, за чест и за любов към родината. Днес обаче, когато го чуем, ни обзема не само носталгия, но и горчивина. Защо загубихме този дух? Защо патриотизмът вече е само спомен? И най-важното – защо загубихме любовта не просто към държавата, а към самите себе си като народ?
Какво казва Вазов и какво означава това днес?
В своето стихотворение Иван Вазов рисува една идеализирана, но същевременно истинска представа за българското самосъзнание.
• „Българин да се наричам – първа радост е за мене.“
Това е гордост, която преди беше жива. Днес обаче все по-често хората гледат на българското си гражданство като на тежест, а не като на привилегия.
• „Всичко българско и родно любя, тача и милея.“
Днес не просто не милеем за родното, а често го отричаме. Природата ни е превърната в сметище, историята ни се подценява, а народът ни се разделя от външни и вътрешни конфликти.
• „Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.“
Какви сме днес? Наследници на юнаци, които загиваха за тази земя, но сами не правим нищо, за да я запазим.
Къде изгубихме патриотизма си?
1. Оправданията с политиците
Винаги е лесно да обвиним политиците, защото те са тези, които управляват страната. Но забравяме, че те не са паднали от небето – ние ги избираме. А когато не гласуваме, пак ние им позволяваме да продължават да бъдат там. Политиката е отражение на обществото – щом управлението ни е корумпирано и безотговорно, значи и обществото ни не е достатъчно активно и взискателно.
2. Липсата на гражданска отговорност
Вазов говори за „юнашко племе“, но къде са днес тези юнаци? Вместо да се борим за по-добра държава, ние или се предаваме на апатията, или просто напускаме страната. Истинският патриотизъм не е само в развяването на знамето по празници – той е в малките неща, които правим всеки ден, за да направим България по-добро място.
3. Разделението между нас самите
Нацията ни е разединена. Политическите и социалните конфликти ни превръщат във врагове един на друг. Вместо да си помагаме, се противопоставяме – бедни срещу богати, млади срещу стари, емигранти срещу останали в България. Но истинската сила на един народ е в неговото единство.
4. Културното обезличаване
Патриотизмът не е само в миналото – той е и в съвременната култура, в езика, в традициите. Но днес нашата култура се подменя. Думите „патриот“ и „родолюбец“ вече са изкривени – често се използват или за евтин национализъм, или за лични интереси. Истинският патриотизъм е в любовта към земята, хората и традициите, без омраза към другите.
5. Материализмът над духовните ценности
Преди родината е била всичко. Днес често всичко е пари. Младите поколения израстват с убеждението, че успехът е само в материалното – добра заплата, нова кола, чуждестранно образование. Но какво става с идеалите, с корените, с националната гордост?
Как можем да върнем любовта към себе си като народ?
• Да спрем да чакаме „държавата“ да решава всичко. Ние сме държавата. Ако искаме промяна, трябва да започнем от себе си.
• Да преосмислим какво е да бъдеш българин. Не е просто да живееш тук, а да уважаваш земята, езика, историята и другите хора около себе си.
• Да възпитаваме децата в истински патриотизъм, не в празни лозунги. Децата трябва да знаят защо България е ценна, а не само да учат стихотворения наизуст.
• Да бъдем единни. Ако се делим, ще останем слаби. Историята ни е доказала, че когато сме заедно, сме непобедими.
• Да си върнем човещината. Вазов не е писал за държавници, а за обикновените хора. Родолюбието е в това да бъдем добри един към друг, да си помагаме, да изграждаме, а не да рушим.
„Аз съм българче“ не е просто детско стихотворение – то е завещание. Вазов ни остави думи, които трябва да бъдат живи, а не просто част от учебната програма. Истинският въпрос е: ще позволим ли този завет да умре, или ще намерим отново пътя към себе си?
Промяната започва не с другите, а с нас.
