[caption id="attachment_9803" align="alignleft" width="275" caption="снимка: frognews"]
[/caption]
Масивен пръстен и листо от царски венец изкопаха археолози в Созопол.
Пръстенът всъщност е полускъпоценен камък и най-вероятно е от римската епоха (І-ІV век), уточни от своя страна директорът на историческия музей Божидар Димитров.
Златният лист от венеца е от ІV-ІІІ век преди Христа. По това време Созопол се е наричал Аполония, бил е независима държава, но с демократична форма на управление и е било изключено държавните и ръководители да се кичат със златни венци.
Както е известно, че в гръцките градове-държави са се изработвали златни венци за тракийските царе, с които гърците от Черноморието са имали взаимно изгодни политически и икономически контакти. Така в един открит през ХХ век от археолози надпис от съседна Месамбрия се казва: "По време на Дионисиевите празници да се дарява ежегодно цар Садала, както се даряваха неговите прадеди Тарутин, Мопсюест, Медист и Котис със златен венец на стойност 50 статера".
[/caption]
Масивен пръстен и листо от царски венец изкопаха археолози в Созопол.
Пръстенът всъщност е полускъпоценен камък и най-вероятно е от римската епоха (І-ІV век), уточни от своя страна директорът на историческия музей Божидар Димитров.
Златният лист от венеца е от ІV-ІІІ век преди Христа. По това време Созопол се е наричал Аполония, бил е независима държава, но с демократична форма на управление и е било изключено държавните и ръководители да се кичат със златни венци.
Както е известно, че в гръцките градове-държави са се изработвали златни венци за тракийските царе, с които гърците от Черноморието са имали взаимно изгодни политически и икономически контакти. Така в един открит през ХХ век от археолози надпис от съседна Месамбрия се казва: "По време на Дионисиевите празници да се дарява ежегодно цар Садала, както се даряваха неговите прадеди Тарутин, Мопсюест, Медист и Котис със златен венец на стойност 50 статера". 
