Абсурдът започва още със закупуването на билета. Официално – 100 евро. Но това е само началото. За място – още 35 евро. За други дребни услуги – още малко, които често подминаваме, защото изглеждат несъществени. До момента, в който не стигнеш до летището…
С полупразно куфарче за ръчен багаж пристигам на Терминал 1 в София – място, което все повече напомня на стара обществена тоалетна, отколкото на вход към европейската авиация. Там разбирам, че Wizz Air не позволява куфарче като ръчен багаж, освен ако не си платил за отделна чанта. Куфарчето ми е 4 килограма. До мен минава друг пасажер с „раница“ с размери на трикрилен гардероб, но за него всичко е наред – неговият 20-килограмов товар влиза в нормата. Аз обаче, с моето малко куфарче, съм длъжен да платя… още 70 евро.
Самолетът закъснява с 30 минути. Не е фатално – случва се. Но преживяването става все по-нелепо след качването на борда.
Един от стюардите, представящ се за началник на екипажа, без бадж и без видима идентификация, започва да нарежда с властен и назидателен тон – „Моля да приберете ръчния багаж под седалките.“ Разумна инструкция, предвид че над главите всичко вече е заето.
Поставям куфарчето си под седалката, но „началникът“ идва и заповядва с груб тон да го преместя няколко реда назад. Попитах дали това е необходимо, след като тъкмо изпълних казаното от него по уредбата. Получих заплаха за сваляне от самолета. Изиска бордната ми карта и… паспорта. Отказах да предоставя паспорта – нямаше право да го иска. Бях спокоен, защото бях изпълнил разпорежданията. Но това очевидно не му бе достатъчно.
„Отказвате ли да преместите багажа си назад?“ – попита той. „Не отказвам – вече го преместих, съгласно казаното от вас.“ Това не спря дребното, комплексарско същество, жадно за власт. Нито за миг не показа възпитание, елементарна учтивост или способност за комуникация с пътници. Само заплахи.
Ситуацията се нормализира чак след разговор с капитан Велинов – разбран човек, който мигновено намери общ език с мен. С него стигнахме до разбирателство, което стюардът така и не можа да постигне с нито един от пътниците.
Wizz Air трябва да се запита – кого поставя на първа линия на контакт с хората? Клиентите не очакват лукс или петзвездно обслужване. Но заслужават човешко отношение, предвидимост и най-вече – прозрачност.
