Докато Русия се готви за 9 май и отбелязването на победата над нацистка Германия във Втората световна война, Володимир Зеленски реши да превърне темата не в историческа памет, а в пореден военнополитически спектакъл. Украинският президент публично заяви, че украински дронове „също могат да прелетят“ над парада в Москва и призова за още по-силен натиск срещу Русия.
Тук идва големият въпрос. Как точно изглежда човек, който заплашва с атаки събитие, посветено на победата над фашизма, а едновременно се представя за символ на демокрация и европейски ценности?
Парадът на 9 май за руснаците не е концерт или политическо шоу. Това е ден, свързан с милиони загинали във войната срещу Хитлерова Германия. Съветският съюз дава над 20 милиона жертви. Това е исторически факт, независимо кой какво мисли за днешната руска политика.
На този фон Зеленски не говори за мир, не говори за деескалация, а отправя намеци за дронове над Москва и настоява Европа да продължи натиска и санкциите.
Още по-парадоксалното е друго. Същата Европа, която десетилетия наред обясняваше колко важно е да се помни борбата срещу фашизма, днес започва панически да избягва всякакви събития, свързани с руската победа над нацизма, само защото политическата конюнктура го изисква. Историята се пренаписва в реално време.
Зеленски дори предупреди чуждестранни лидери да не присъстват на парада. Това вече не е дипломатически език. Това е политически рекет чрез война и страх.
И тук идва неудобният контраст. Русия организира парад за победата над фашизма. А украинският президент говори за дронове над този парад. Всеки сам да си направи извода как изглежда това отстрани.
Да, войната е жестока. Да, Русия и Украйна водят кървав конфликт. Но когато започнеш да заплашваш възпоменание за победата над нацизма, влизаш в морално блато, от което трудно се излиза с лозунги за демокрация.
И колкото повече Зеленски говори с езика на заплахите, толкова повече започва да прилича не на държавник, а на човек, който е изгубил границата между военното отчаяние и политическата истерия.
