Мануела Горсова и Петър Петров бяха смазани между ламарините на автомобила на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки преди 9 години.
Бащата Красимир Горсов застава пред камерата на NOVA и „Ничия земя” само два дни преди поредното дело срещу застрахователите.
Мануела оцелява на границата на живота и в момента бавно се възстановява от продължителната кома, в която изпадна след катастрофата.
Целта на тази история не е да рови самоцелно в мъката на семействата на Петър и Мануела. В тази мъка има поука, има и урок. И Дженка, и Красимир ще помнят тази мъка и този урок. Урок, който българското правосъдие отказва да научи, за съжаление.
„На самия съдебен процес имах чувството, че се намирам на спортно състезание”, разказва майката на починалия в катастрофата Петър. „През цялото време се цитираше световният шампион”.
„Мисля, че на пътя всички сме равни, че законите би следвало да бъдат еднакви за всички”, допълва тя. „Ако моя син беше убил Максим Ставински, щеше да е все още в затвора”.
„Случвало ми се е нощно време да плача от безсилие”, признава Красимир Горсов, бащата на Мануела.
Влади Въргала, който е близък приятел на семейството смята, че случаят с момичето и катастрофата показва „колко сме полудели и озверели”.
„Аз съм може би единственият, който не упреква държавата за това, че не се грижи за пострадалите от катастрофи, а те са много”, заявява Горсов. „Единственото нещо, което Мануела получава от държавата е някаква пенсия. Няма безплатни лекарства, рехабилитация, лекарски прегледи, няма нищо безплатно”, допълва той и отчита, че грижите за дъщеря му струват минимум 3500 лева на месец. Красимир смята, че виновните за случилото се с Мануела са много.
Той посочва, че пострадалото момиче бе осъдена да плати над 20 хиляди лева съдебни разходи по делото срещу Ставински и застрахователната компания.
„Благодарение на Влади Въргала и на Емил Кошлуков, нещата се промениха тогава. Първо адвокатите на застрахователя излязоха с официално становище, че се отказват от хонорарите си, след няколко дена и тези на Ставински”, разказва Горсов.
„Уникален цинизъм е това”, заявява той. „Съдиите си правят каквото си искат. Хората, които решават съдбите на пострадалите”.
„В момента българският съд защитава интересите не застрахователните компании”, смята Влади Въргала. „Ние подписваме едни полици, плащаме гражданска отговорност и разчитаме на това. И в един момент разбирам, че ако този, който е извършил престъплението го признаят за виновен, застрахователят трябва да плаща, ако съдът обаче го обяви за невинен, застрахователят казва – този човек е невинен”.
„Плащат се едни символични суми”, допълва Влади Въргала. „Това е бизнес, кървав бизнес, долен бизнес”.
