Австрийското издание описва мрачна картина на ситуацията в страната ни
[caption id="attachment_49064" align="aligncenter" width="618"]
Снимка: webcafe.bg[/caption]
„Броят на безработните и на самоубийствата расте- все повече българи не могат да се справят с финансовите проблеми. Те са изгубили надеждата за по-добри времена, както и за това, че изборите през май ще променят нещо”, това пише изданието „Ди Пресе” в обширна и мрачна статия за страната ни. Материалът е преведен и редактиран от екип на Дойче Веле България.
Купчини смет се валят по осеяните с дупки улици на ромския квартал "Факултета". "Няма нито канализация, нито прилични тоалетни, нито пък работа", оплаква се Владко. "Парите не стигат нито за хляб, нито за пелени на децата", допълва жена му и казва, че от седем-осем години не може да си намери работа: "Оттогава насам живеем, както завърнем - от боклука, и 35-те лева месечно, които се полагат на дете."
От края на комунизма насам положението на 700 000-те хиляди български роми, а това са близо 10 на сто от населението на страната, рязко се влоши. Бедността и безработицата се ширят обаче не само сред малцинството на ромите. Всеки пети българин е застрашен от бедност и едва успява да свърже двата края с месечните си доходи, които са под 120 евро месечно. Безработицата е скочила на 18 на сто, сред младите българи всеки трети е безработен. Това са цифрите, срещу които трябва да се пребори премиерът в оставка и кандидат за нов мандат Бойко Борисов.
Делът на бедните в България нараства, констатира и социологът Харалан Александров. Хората с минимална работна заплата между 150 и 200 евро месечно не смогват да плащат даже сметките си за ток и отопление. "Доходите се свиват, докато издръжката за живот нараства", казва експертът. Жертвите на прехода не могат да разчитат и на щедростта на по-заможните българи: "България възприе една примитивна форма на неолиберализма, при която оцеляват само по-силните, а на бедните се внушава, че сами са виновни за собствения си хал", казва Александров.
Социални контрасти като в Третия свят
Шикозно облечени дами безгрижно се разхождат край бутиците на софийския булевард "Витоша", а келнерки безцеремонно пропъждат бездомниците, понечи ли някой от тях да се свре на топло в скъпите градски кафенета. На ежедневната борба за оцеляване не смогват да издържат не само безработни, пенсионери и самотни майки. Отчаяние се шири сред повечето обикновени българи.
На булевард "Панчо Владигеров" в квартал "Люлин" уличният търговец Йордан безпомощно прибира непродадените обувки. От година и половина оборотът изобщо не върви: "Хората нямат пари", казва той. Минималната печалба, която успява да изкара, се поглъща изцяло от инфлацията, високите удръжки и наеми. Заложната търговия също вече не върви, констатира съседът му: "На хората не им остана нищо за залагане. Каквото имаха, вече го дадоха", казва той.
Яростта на протестите през февруари и март срещу високите сметки за ток изуми не само местните политици, а и обществеността в цял свят. Разтърсващи са и съобщенията за рязко увеличения брой на самоубийствата, както и за вълната от самозапалвания. От осемте човека, които се самозапалиха, седем междувременно починаха от изгарянията си. Българските медии съзнателно намалиха информациите на тази тема, за да не провокират нови самозапалвания по подражание.
Колкото по-голяма е бедността, толкова по-голяма става и социалната изолация, обобщава експертът Александров: "Като не можеш да почерпиш госта си и с едно кафе даже, сам преставаш да ходиш на гости."
Кой е виновен?
Сама ли си е виновна България за проблемите? Неуспех ли се оказа присъединяването й към ЕС през 2007? Директорът на Центъра за либерални стратегии в София Георги Ганев избягва да отговори на тези въпроси. Вместо това обяснява, че през първите две години след присъединяването, страната е имала най-високия стопански прираст в целия ЕС, както и това, че през 2007 г. притокът на чужди капитали е бил 47 на сто, т.е. близо половината от БВП. Кризата обаче сложи край на този кратък подем.
"Проблемите дойдоха отвън, не отвътре, друг е въпросът, че тя изостри нашенските си проблеми като корупция, монополизъм и бюрокрация", казва още Ганев. Прекалено високите такси и данъци за малките предприятия и слабата образователна система, според него, са основната причина за проблемите на трудовия пазар и за социалните напрежения. Той обаче енергично се противопоставя на твърдението, че изоставането на България от другите страни в ЕС продължава да се увеличава: "Статистиките показват, че макар да сме най-бедната страна в ЕС, вече не сме толкова бедни, колкото бяхме преди", пояснява икономистът.
Само че добрите статистически данни за напредъка на България, никак не топлят повечето българи. Единствената инвестиция в ромския квартал "Факултета" е направена преди три години - в бетонни електрически стълбове. Електромерите сега се намират на 6 метра височина от земята, така че ток от тях не може да се краде. "Нямаш ли пари да си платиш тлъстите сметки, просто ти спират тока", оплаква се една майка.
Наближаващите избори също не подхранват надеждата за по-добри времена сред бедните хора на България. "Преди политиците идваха поне по време на избори, но сега вече и това не правят" - казва Владко. "Последният път обещаваха големи работи - и нищо не изпълниха."
Снимка: webcafe.bg[/caption]
„Броят на безработните и на самоубийствата расте- все повече българи не могат да се справят с финансовите проблеми. Те са изгубили надеждата за по-добри времена, както и за това, че изборите през май ще променят нещо”, това пише изданието „Ди Пресе” в обширна и мрачна статия за страната ни. Материалът е преведен и редактиран от екип на Дойче Веле България.
Купчини смет се валят по осеяните с дупки улици на ромския квартал "Факултета". "Няма нито канализация, нито прилични тоалетни, нито пък работа", оплаква се Владко. "Парите не стигат нито за хляб, нито за пелени на децата", допълва жена му и казва, че от седем-осем години не може да си намери работа: "Оттогава насам живеем, както завърнем - от боклука, и 35-те лева месечно, които се полагат на дете."
От края на комунизма насам положението на 700 000-те хиляди български роми, а това са близо 10 на сто от населението на страната, рязко се влоши. Бедността и безработицата се ширят обаче не само сред малцинството на ромите. Всеки пети българин е застрашен от бедност и едва успява да свърже двата края с месечните си доходи, които са под 120 евро месечно. Безработицата е скочила на 18 на сто, сред младите българи всеки трети е безработен. Това са цифрите, срещу които трябва да се пребори премиерът в оставка и кандидат за нов мандат Бойко Борисов.
Делът на бедните в България нараства, констатира и социологът Харалан Александров. Хората с минимална работна заплата между 150 и 200 евро месечно не смогват да плащат даже сметките си за ток и отопление. "Доходите се свиват, докато издръжката за живот нараства", казва експертът. Жертвите на прехода не могат да разчитат и на щедростта на по-заможните българи: "България възприе една примитивна форма на неолиберализма, при която оцеляват само по-силните, а на бедните се внушава, че сами са виновни за собствения си хал", казва Александров.
Социални контрасти като в Третия свят
Шикозно облечени дами безгрижно се разхождат край бутиците на софийския булевард "Витоша", а келнерки безцеремонно пропъждат бездомниците, понечи ли някой от тях да се свре на топло в скъпите градски кафенета. На ежедневната борба за оцеляване не смогват да издържат не само безработни, пенсионери и самотни майки. Отчаяние се шири сред повечето обикновени българи.
На булевард "Панчо Владигеров" в квартал "Люлин" уличният търговец Йордан безпомощно прибира непродадените обувки. От година и половина оборотът изобщо не върви: "Хората нямат пари", казва той. Минималната печалба, която успява да изкара, се поглъща изцяло от инфлацията, високите удръжки и наеми. Заложната търговия също вече не върви, констатира съседът му: "На хората не им остана нищо за залагане. Каквото имаха, вече го дадоха", казва той.
Яростта на протестите през февруари и март срещу високите сметки за ток изуми не само местните политици, а и обществеността в цял свят. Разтърсващи са и съобщенията за рязко увеличения брой на самоубийствата, както и за вълната от самозапалвания. От осемте човека, които се самозапалиха, седем междувременно починаха от изгарянията си. Българските медии съзнателно намалиха информациите на тази тема, за да не провокират нови самозапалвания по подражание.
Колкото по-голяма е бедността, толкова по-голяма става и социалната изолация, обобщава експертът Александров: "Като не можеш да почерпиш госта си и с едно кафе даже, сам преставаш да ходиш на гости."
Кой е виновен?
Сама ли си е виновна България за проблемите? Неуспех ли се оказа присъединяването й към ЕС през 2007? Директорът на Центъра за либерални стратегии в София Георги Ганев избягва да отговори на тези въпроси. Вместо това обяснява, че през първите две години след присъединяването, страната е имала най-високия стопански прираст в целия ЕС, както и това, че през 2007 г. притокът на чужди капитали е бил 47 на сто, т.е. близо половината от БВП. Кризата обаче сложи край на този кратък подем.
"Проблемите дойдоха отвън, не отвътре, друг е въпросът, че тя изостри нашенските си проблеми като корупция, монополизъм и бюрокрация", казва още Ганев. Прекалено високите такси и данъци за малките предприятия и слабата образователна система, според него, са основната причина за проблемите на трудовия пазар и за социалните напрежения. Той обаче енергично се противопоставя на твърдението, че изоставането на България от другите страни в ЕС продължава да се увеличава: "Статистиките показват, че макар да сме най-бедната страна в ЕС, вече не сме толкова бедни, колкото бяхме преди", пояснява икономистът.
Само че добрите статистически данни за напредъка на България, никак не топлят повечето българи. Единствената инвестиция в ромския квартал "Факултета" е направена преди три години - в бетонни електрически стълбове. Електромерите сега се намират на 6 метра височина от земята, така че ток от тях не може да се краде. "Нямаш ли пари да си платиш тлъстите сметки, просто ти спират тока", оплаква се една майка.
Наближаващите избори също не подхранват надеждата за по-добри времена сред бедните хора на България. "Преди политиците идваха поне по време на избори, но сега вече и това не правят" - казва Владко. "Последният път обещаваха големи работи - и нищо не изпълниха." 
