На 24 юли 1974 г. започва работа първият ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй“. Така България става първата държава в Югоизточна Европа с действаща атомна електроцентрала и поставя началото на своята ядрена енергетика.
Началото е поставено на 15 юли 1966 г., когато България и тогавашният Съветски съюз подписват спогодба за сътрудничество за изграждането на атомна електроцентрала. След технико-икономически анализ е избрана площадката край Козлодуй, на брега на Дунав.
Проектът е разработен съвместно от „Топлоелектропроект“ в Москва и „Енергопроект“ в София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения пристигат от ГДР, Чехословакия и Унгария.
Първата копка е направена на 14 октомври 1969 г., а през пролетта на 1970 г. започва мащабното строителство. В изграждането на централата участват десетки хиляди строители, инженери и монтажници. На площадката са реализирани и няколко български инженерни решения, внедрени за първи път при строителството на атомни електроцентрали.
На 6 април 1970 г. започва строителството на главния корпус. През юни 1972 г. пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в реакторната шахта. Само две години по-късно, на 24 юли 1974 г., първият блок влиза в експлоатация.
Следват още пет енергийни блока, а АЕЦ „Козлодуй“ се превръща в гръбнак на българската електроенергетика и в един от най-големите производители на електроенергия на Балканите.
Историята на централата има и своята спорна политическа страна. Като условие в преговорите за присъединяване към Европейския съюз България се съгласява на предсрочното спиране на първите четири блока. Блокове 1 и 2 са окончателно спрени на 31 декември 2002 г., а блокове 3 и 4 на 31 декември 2006 г., непосредствено преди членството на страната в ЕС. Това решение и до днес разделя обществото. Едни го приемат като неизбежна част от европейската интеграция, а други го определят като тежка стратегическа грешка, струвала на България значителна производствена мощност и икономически възможности.
Още преди присъединяването към Европейския съюз поетът и общественик Любомир Левчев пише в есето си „Краят на илюзиите“ от 27 декември 2003 г.:
„Илюзия е, че Европейската общност, ако не е островът на блаженните, то поне е островът на единните… Ако щете, да си направим сметката, за да си тежим на собственото място.“
Думите му и днес често се цитират в обществения дебат за мястото на България в Европа и за цената на политическите компромиси.
Безспорен факт е, че АЕЦ „Козлодуй“ остава най-важният производител на електроенергия в страната и стратегически елемент от българската енергийна система. Въпросът как ще се развива ядрената енергетика през следващите десетилетия, дали чрез нови мощности в Козлодуй, чрез проекта АЕЦ „Белене“ или чрез други решения, остава сред най-важните теми за бъдещето на България.
Историята на АЕЦ „Козлодуй“ е история на инженерна амбиция, технологично развитие и политически решения, чиито последици продължават да се обсъждат и днес.
