За дълголетието и благосъстоянието ни разказват лекарското семейсто д-р Елена Базарова-Парушева и Красен Парушев.
Медицината вече не трябва само да лекува болестта, а да пази годините живот в добро здраве
В продължение на десетилетия медицината измерваше успеха си предимно с един показател – успяхме ли да излекуваме заболяването или поне да удължим живота на пациента. Днес този въпрос вече не е достатъчен. Все по-сериозно се говори за това как човек живее след лечението, колко дълго запазва физическата си активност, паметта, способността си да работи, да се движи самостоятелно и да води нормален живот. Именно оттук идва и нарастващият интерес към т.нар. longevity медицина, но зад популярния термин стои не обещание за вечна младост, а далеч по-прагматична медицинска задача – да се увеличи не просто продължителността на живота, а периодът, през който човек остава здрав и функционално независим.
Тази промяна вече се вижда особено ясно в онкологията. Само преди няколко десетилетия диагнозата до голяма степен определяше и лечението. Карциномът на гърдата се лекуваше като карцином на гърдата, белодробният като белодробен, а терапевтичният избор беше значително по-ограничен. Днес под една и съща диагноза могат да стоят биологично различни заболявания. Рецепторният статус, молекулярният профил, определени генетични изменения, степента на разпространение на заболяването, предходните терапии и общото състояние на пациента постепенно промениха начина, по който онколозите вземат решения. Това е причината двама пациенти с тумор в един и същ орган и дори с привидно сходна хистология да получат различно лечение. Медицината все по-малко лекува „диагнозата“ и все повече конкретната биология на заболяването при конкретния човек.
Този успех доведе до проблем, за който допреди години се говореше значително по-малко. Хората живеят по-дълго след тежки диагнози и именно затова качеството на годините след лечението придобива съвсем друго значение. Един пациент може да бъде в ремисия и въпреки това да страда от продължителна умора, загуба на мускулна маса, нарушения на съня, намален физически капацитет, когнитивни затруднения или последствия от проведеното лечение. Медицинският резултат на хартия изглежда добър, но човекът невинаги се чувства възстановен. Това постепенно налага по-широк поглед към лечението, при който борбата с основното заболяване остава водеща, но след нея идва също толкова важната задача да бъде възстановена нормалната физиология и максимално да бъде върнато предишното качество на живот.
Точно тук понятието „дълголетие“ често се разбира неправилно. В популярната култура то се свързва с подмладяване, скъпи процедури, хранителни добавки и обещания човек да живее до 100 или 120 години. Медицинската гледна точка е значително по-трезва. Въпросът не е само колко години ще покаже календарът, а на каква възраст ще започнат сърдечносъдовите заболявания, диабетът, онкологичните заболявания, саркопенията, когнитивният спад и загубата на самостоятелност. Ако човек достигне 90 години, но последните 15 прекарва в тежко влошено здраве, статистически той има голяма продължителност на живота, но това трудно може да се нарече медицински успех.
Затова все по-голямо значение придобива понятието healthspan – периодът от живота, прекаран в добро здраве. И тук няма сензационна формула. Основните фактори продължават да бъдат добре познати: контрол на артериалното налягане, телесното тегло, кръвната захар и липидите, достатъчно движение, поддържане на мускулната маса, нормален сън, отказ от тютюнопушене, разумно хранене и редовна профилактика. Разликата е, че днес тези фактори вече могат да се проследяват по-прецизно и да се разглеждат като част от обща стратегия за запазване на функционалния резерв на организма, а не като разпокъсани препоръки, които пациентът получава едва след като възникне проблем.
Паралелно с това медицината търси начини да подпомогне процесите на възстановяване, особено след тежки заболявания, операции, токсични въздействия и продължително лечение. Именно в тази област се намира и хипербарната оксигенация. Принципът ѝ е известен отдавна. При повишено атмосферно налягане количеството кислород, което се разтваря директно в кръвната плазма, нараства значително и така се създават условия за по-добра оксигенация на определени тъкани. Това обяснява приложението на метода при редица утвърдени медицински показания и интереса към ефектите му върху възстановителните процеси, микроциркулацията, тъканната регенерация и някои механизми на клетъчния отговор към кислорода.
Тук обаче минава важната граница между медицина и маркетинг. Барокамерата не е машина за безсмъртие, както и няма една таблетка, инфузия или процедура, която да „рестартира“ човешкия организъм. Хипербарната оксигенация има ясно установени приложения, а в други направления научните изследвания продължават. Интересът към влиянието ѝ върху процесите, свързани със стареенето, неврокогнитивната функция и възстановяването, е реален, но всяко ново приложение трябва да бъде оценявано според доказателствата, а не според рекламните обещания. Това разграничение е особено важно днес, когато около идеята за longevity вече се развива огромен пазар и понякога търговията изпреварва науката.
Същата граница трябва да се спазва стриктно и при онкологичните пациенти. Нито хипербарната медицина, нито хранителните режими, нито други допълващи подходи трябва да бъдат представяни като заместител на хирургията, лекарственото лечение или лъчелечението, когато те са показани. По-смисленият въпрос е къде определен метод има място като част от възстановяването, контрола върху някои усложнения и връщането на пациента към нормален живот. Тъкмо тук съвременната медицина постепенно се отдалечава от конфликта между „стандартно“ и „алтернативно“ и поставя далеч по-смислен критерий – има ли медицинска логика, доказателства, правилно показание и реална полза за конкретния пациент.
Не по-малко важна е профилактиката. Медицината разполага с все по-прецизни диагностични методи и все по-таргетирани лекарства, но дори най-доброто лечение трудно компенсира десетилетия неконтролирана хипертония, тютюнопушене, затлъстяване, обездвижване или системно пренебрегване на профилактичните прегледи. Един от парадоксите на съвременния човек е, че е готов да плаща сериозни средства за процедури, обещаващи дълголетие, но понякога отлага елементарен профилактичен преглед, измерване на кръвното налягане или лабораторни изследвания. Това е една от причините истинската медицина на дълголетието да няма нищо общо с обещанието за чудо. Тя започва с откриването и ограничаването на рисковете достатъчно рано.
Следващата голяма промяна в медицината вероятно няма да бъде една процедура, която решава всички проблеми. По-скоро ще бъде промяна в самата философия на лечението. Вместо човек да бъде разглеждан като сбор от отделни заболявания, все по-важни ще стават неговият функционален резерв, метаболитното състояние, физическата активност, когнитивното здраве, възстановяването след лечение и индивидуалният риск от бъдещи заболявания. При онкологичния пациент това означава не само да бъде овладян туморът. При възрастния човек означава не просто да бъдат добавени години към живота. При здравия човек означава да не чака първата сериозна диагноза, за да започне да се интересува от организма си.
Тази философия стои и зад следващата ни стъпка. Сградата на медицинския център вече е изградена, но проектът все още не е напълно завършен. Визията ни е той да бъде насочен именно към медицината на дълголетието, профилактиката, функционалното възстановяване и индивидуалната оценка на риска. Идеята не е да се създаде поредният център с обещания за „подмладяване“, а медицинска среда, в която различни направления да работят в обща логика. Онкология, метаболитно здраве, профилактика, физическо състояние, възстановяване и хипербарна медицина трябва да бъдат разглеждани като части от един цялостен подход към човека.
В крайна сметка медицината няма задача да превърне човека в безсмъртен. Реалната цел е далеч по-постижима и далеч по-смислена: заболяванията да идват по-късно, да бъдат откривани по-рано, да се лекуват по-точно, а след лечението човек да се възстановява по-пълноценно. Ако на 70 или 80 години той продължава да ходи сам, да работи, да пътува, да мисли ясно, да общува и да взема решения за живота си, тогава допълнителните години имат стойност.
Защото истинският въпрос вече не е само колко дълго можем да удължим човешкия живот. Въпросът е колко дълго можем да запазим човека здрав в него.
