Навършват се 181 години от рождението на капитан Петко войвода – една от най-ярките и безкомпромисни фигури в българското националноосвободително движение, символ на съпротивата, честта и саможертвата.
Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. (6 декември по стар стил) в българското село Доганхисар, разположено на около 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. Произхожда от многодетно семейство – има осем братя и сестри. Майка му Груда Кокаличева е от съседното село Тахтаджик, а баща му е Кирко Каракирков. Още като юноша Петко показва буден ум и силен характер. В родното си село, при даскал Лефтер, едва 15-годишен, той се научава да чете и пише на български език, макар и с гръцки букви – показателно за трудните условия, в които българщината оцелява в Беломорието.
Съдбата му се пречупва рано и жестоко. След убийството на брат му Матю и братовчед му Вълчо от османските власти, Петко взема решение, което ще определи целия му живот. На 6 май 1861 г., Гергьовден, той излиза в гората и застава начело на хайдушка чета. Това не е просто акт на лично отмъщение, а начало на дългогодишна въоръжена борба в защита на поробеното българско население.
През следващите години Петко войвода се утвърждава като безспорен лидер и закрилник на българите в Беломорска Тракия и Родопите. Четите му се сражават срещу османски части и башибозук, защитават села от насилия и грабежи и налагат респект дори сред враговете му. Неговото име започва да се произнася с уважение и страх, а славата му излиза далеч извън пределите на родния край.
Капитан Петко войвода остава в историята не само като войвода и бунтовник, но и като човек с ясно чувство за справедливост и отговорност към народа си. Той воюва не за лична изгода, а за свободата и достойнството на българите, независимо дали се намират в Тракия, Родопите или по Егейското крайбрежие.
Днес, 181 години след рождението му, капитан Петко войвода остава жив в историческата памет като пример за непримиримост, родолюбие и лична жертва. Името му продължава да бъде символ на българския дух и на борбата за справедливост – уроци, които и днес звучат повече от актуално.
