Днес, братя, Църквата празнува Въздвижение на Честния кръст. Кръстът е бил символ на най-строго наказание и позорна присъда за човека. Тези, които били осъждани на разпъване на кръст, изживявали бавно и болезнено мъчение. И след като човешкото достойнство е било унизено, накрая идвала и смъртта.
За християните символът на жестоката присъда се превърна в знак на слава. Поради тази причина носим на гърдите си кръст и затова при всяка наша молитва, но и във всеки момент от живота си се прекръстваме.
В трудности и безизходици се прекръстваме, за да добием сили. Забележително е това, което казва народът ни: ”Прекръсти се и не се страхувай!” Но и когато ни се случва нещо приятно или неочаквано, пак се прекръстваме с изненада и възхищение. Много пъти дори възкликваме: ”Слава тебе, Боже!” или “ Велик си, Боже!”
Това наше отношение, братя, изразява богатия опит на всички християни: Христос е любов - безграничната любов, която неизчерпаемо се предлага на хората. Разпнатата на кръста любов измъква хората от смъртта и ги води в славата на възкръсналия Господ.
Помните ли разбойника на кръста? Самият той осъден на смърт, поиска очистване от осъдения като него Христос. И пръв влезе в рая, т. е. от смъртта, от кръстната смърт и той възкръсна заедно с Христос!
Ние също не се отчайваме пред смъртта. Дори да не е ужасна и позорна като кръстната, тя винаги е чужда на живота. Това е развала, това е зловоние! И пред лицето на смъртта ние възпяваме възкресението. Възкресението на Богочовека, Който възкресява и всички мъртви заедно със Себе Си.
С такъв кръсто-възкресен морал живеем в този свят. Това е морал на отговорността за онова, което се случва около нас. Едно непоколебимо желание за предлагане от излишека или от недоимъка на онези, които имат нужда от нас. Свеж полъх на оптимизъм за добър изход от нашите затруднения.
Правим кръстния знак, братя, с дълбокото разбиране, че множеството изкушения в живота и трудностите, които стават все повече, винаги имат решение. Колкото по-отговорно понасяме кръста на нашите отговорности, толкова по-лек става той от присъствието на разпнатия и възкръснал Христос.
Стига без никакво съмнение да обичаме Христос. Защото Той пръв ни обикна и Той понесе непосилната тежест на кръстната смърт, за да ни изведе в живот безкраен
Всички носим някакъв кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми, бедност, самота, изоставеност, старост, клевети, гонения, иронии, кажете и друго, забравих ли твоя проблем? Казахме, че всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст. На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим.
Автор: Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш, превод Бисерка Велинова
Днес, братя, Църквата празнува Въздвижение на Честния кръст. Кръстът е бил символ на най-строго наказание и позорна присъда за човека. Тези, които били осъждани на разпъване на кръст, изживявали бавно и болезнено мъчение. И след като човешкото достойнство е било унизено, накрая идвала и смъртта.
За християните символът на жестоката присъда се превърна в знак на слава. Поради тази причина носим на гърдите си кръст и затова при всяка наша молитва, но и във всеки момент от живота си се прекръстваме.
В трудности и безизходици се прекръстваме, за да добием сили. Забележително е това, което казва народът ни: ”Прекръсти се и не се страхувай!” Но и когато ни се случва нещо приятно или неочаквано, пак се прекръстваме с изненада и възхищение. Много пъти дори възкликваме: ”Слава тебе, Боже!” или “ Велик си, Боже!”
Това наше отношение, братя, изразява богатия опит на всички християни: Христос е любов - безграничната любов, която неизчерпаемо се предлага на хората. Разпнатата на кръста любов измъква хората от смъртта и ги води в славата на възкръсналия Господ.
Помните ли разбойника на кръста? Самият той осъден на смърт, поиска очистване от осъдения като него Христос. И пръв влезе в рая, т. е. от смъртта, от кръстната смърт и той възкръсна заедно с Христос!
Ние също не се отчайваме пред смъртта. Дори да не е ужасна и позорна като кръстната, тя винаги е чужда на живота. Това е развала, това е зловоние! И пред лицето на смъртта ние възпяваме възкресението. Възкресението на Богочовека, Който възкресява и всички мъртви заедно със Себе Си.
С такъв кръсто-възкресен морал живеем в този свят. Това е морал на отговорността за онова, което се случва около нас. Едно непоколебимо желание за предлагане от излишека или от недоимъка на онези, които имат нужда от нас. Свеж полъх на оптимизъм за добър изход от нашите затруднения.
Правим кръстния знак, братя, с дълбокото разбиране, че множеството изкушения в живота и трудностите, които стават все повече, винаги имат решение. Колкото по-отговорно понасяме кръста на нашите отговорности, толкова по-лек става той от присъствието на разпнатия и възкръснал Христос.
Стига без никакво съмнение да обичаме Христос. Защото Той пръв ни обикна и Той понесе непосилната тежест на кръстната смърт, за да ни изведе в живот безкраен
Всички носим някакъв кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми, бедност, самота, изоставеност, старост, клевети, гонения, иронии, кажете и друго, забравих ли твоя проблем? Казахме, че всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст. На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим.
Автор: Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш, превод Бисерка Велинова
